Only mine

Обичаш я!

Гт. Тае

Влязох бавно в потрошената стая на Джун, защото мислех, че спи, но се оказа, че бъркам.

-Излизай, веднага-заповяда ми сънено той

-Очаквах поне едно ,,благодария" да ми кажеш.

-За какво?

-Направих ти закуска тъпанар, такъв!

-Не съм гладен, яж си я сам.

-Джун, трябва да поговорим за снощи.

-Ще ми излизаш ли от стаята най-накрая! Няма да говоря, нито за снощи, нито за Таня, нито за Рокси.

-Не, напротив-седнах до него и той най-накрая отрази щедрата ми голота.

-Не ми е до чучура ти сега-каза и се обърна в противоположната страна, но аз отидох там, за да го дразня-Още ли си тук? Какво толкова искаш да знаеш? Може би, че вътрешно умирам, защото нараних Таня и я предадох и в същото време съм ѝ бесен, че реагира толкова пресилено, защото не мисля, че направих чак такава измяна!

-Държиш се странно. Ти никога не би скрил нещо, особено от нас, особено от нея ...

-Какво намекваш?

-Хайде, не се прави на тъп и двамата знаем, че я харесваше преди! И ти би се ядосал, ако криеше, че си има гадже. Погледни се! Потроши си цялата стая! И то само защото я нарани ... още ли е тя пресилва нещата? Харесваш я от 5 клас, изведнъж се местиш и си намираш гадже! Обясни ми коя е тази Рокси, защото и аз започвам да се ядосвам ...

-Добре, но моля те сложи си нещо, няма да се обяснявам и на кълвача ти.

-Добре-Завих се с одеалото, така поне не виждаше

-Да, но да се ​​пъхнеш под завивките оправя нещата !?

-Все тая, слушам те.

-Невъзможен си.Ах ... Рокси е едно невероятно момиче. В училище никой не ме понася, имам предвид- всички ме мразят или поне откровено не ги интересувам, освен Рокси ... Тя-прекъснах го

-Опитваш се да забравиш Таня с нея, защото още я обичаш!

-Какви ги дрънкаш, Тае !? Вече не я обичам! Обичам Рокси, ясно? Рокси!

-Повтаряй си го, но не си ли спомняш, когато се премести? Разстоянието не понесе и на двама ви. Особено на теб, докато свикнеш премина през толкова депресии ...

-Именно! С Таня не можем да сме нещо повече от приятели! И двамата страдахме от тези опити и така сме си по-добре.

-Как? Това ли предпочиташ, Джун? Да сте скарани? Виж, добре, просто поправи нещата, защото ще я загубиш отново и този път ще боли ... а аз няма да стоя и да гледам как си пропиляваш шанса, за пореден път ...- казах и станах от леглото с идеята да си тръгна, а Джун се развива:

-НЕ Я ОБИЧАМ! Ясно! Хей, Тае! Не я обичам!

Затворих вратата. Тъпак. Как може да е толкова сляп? Обича я, а милата Рокси е жертва на болката му.

Skip time

Излязох на плажа и седнах до Таня на един шезлон.

-По-добре ли си?

-Да страдането на плажа е доста по-приятно. Имаш слънце, сладолед и куб горещи тела, които да зяпам за успокоение ...

-Каква первезница ... не те срам да ги гледаш!

-Тихо, Тае, там правят фотосесия, не им пречи на работата...

-Значи си по-добре?

-Оф, разговорът сутринта не ти стигаше, явно!

-Добре, де, млъквам-казах и си сложих сънчевите очила, облягайки се на шезлонга. Радвам се, че поне тя се оправя.

Съжалявам, ако е имяло грешки, надявам се да ви е харесало.

❤🧡💛💚💙💜🖤🤍