Only mine

Лъжа за добро

- Прощаваш ли ми?

-Да...-да му се ясосвам, за нещо което не изпитва към мен щеше да е глубост, щях да спечеля повече ако не сме врагове

-СЕРИОЗНО! Наистина?!

-Да...Джун прощавам ти.

Той веднага скочи и ме прегърна силно.

-Липсваше ми...

Прегръщаше все по-силно. Не исках да свършва. Искам да останем така завинаги, но точно тогава някой звънна на вратата и той отиде да отвори.

Гт. Намджун

Отворих вратата и видях някакъв странен тип. Беше се изтупал.

-Кой си ти?

-Здравейте аз съм Джимин.

-Какво търсиш тук?

-Имам среща с Таня, тя тук ли е?

-Ами...не, не е тук...

-Ол, но ние имаме среща. А тя ми даде този адрес-той ми подаде листчето с адреса ни.

-Тук наистина пише това, но тя най-вероятно е имала предвид в район север, който по ирония на съдбата е в другия край на града, така че тръгвай не закъснявай, може да я хванеш все още!

-Много ви благодаря!

-Нее, няма проблем, а ти върви, за да не я изпуснеш! -хах, много си добър Джун. Този човек беше изключително тъп, Таня щеше да си губи времето с него, само я спасих от този нескопосан гадняр.

Върнах се при нея.

-Кой беше?

-Никой, нищо важно, някакъв търговец.

-А, мислех си, че е Джимин, звучеше много като него.

-В колко часа Ви е срещата?

-19:00, вече закъснява с десет минути.

-Съжалявам, жалко че нямаш номера му, но пък такъв е късмета, е какво да се прави.

-Чакай, ще му звънна!

-Какво? Имаш му номера?

-Да, даде ми го снощи.

Тя извади листчето, а аз постъпих така както всеки горд мъж на мое място би постъпил.

-Пчела!-казах и я ударих по ръката и тя изпусна номера.Супер.

-Какво, къде! Махни я!

Тя започна да вика и се качи върху мен, а аз ни качих на втория етаж, защото пчелата ни ,,преследваше", а тя не спираше да вика и размахва крака си и накрая се забихме в стената, по точно аз я забих в стената и тя леко изохка.

-Добре ли си?

-Мхмх

Пуснах я плавно и тя стъпи на земята, като отново беше малко по-ниска от мен.Не се отделяхме и така просто стояхме. Толкова ми харесваше да стоя близо до нея. Преди малко изгоних Джимин от ревност, не искам да си я представям с друг. В момента тя беше толкова притеснена. Дишаше шумно срещу врата ми. Тези въздишки ме разтреперваха целия. Не можех повече така. Защо тя не казваше нищо? Толкова ми е нелвко, трябва да направя нещо. И двамата сме толкова червени. ЗАЩО НЕ КАЗВА НИЩО. Какво иска? Да я целуна ли? Защо не се мърда, защо аз не се? 

Неусетно ръцете ми започнаха да се увиват около нея. Докосвах бавно голия ѝ гръб, до който имат достъп, заради късата ѝ блуза.
Повдигнах брадичката ѝ към мен и започнах да галя бузата ѝ. Тя се свиваше бавно и изглеждаше все по притеснена.
Устините ми се приближаваха бавно към нейните.

-Джун...-разтреперено каза тя

-Да?

-Какво правиш?

-Правя те моя...

Целунах я. Отново. А тя ми отвърна. Чувствах се толкова добре с нея. Устините ѝ бяха толкова топли и деликатни , все едно изваяни за моите. Все едно бяха създадени за този момент. И тогава телефона дразнещо зазвъня. Но нямаше да я оставя. Продължих с действието си, но тя се отдръпна.

-Вдигни.

-Не искам.

-Момента вече се развали, вдигни, сигурно е важно.

О, не. Беше Рокси!

-Кой е?

-Рокси.

-Добре може и да не вдигаш...

-Имам по-добра идея.

Хвърлих телефона някъде по продължението на коридора и я взех на ръце. Тя се засмя засрамено и зарови главата си в гърдите ми.
Влязох в стаята ни, оставяйки телефона да звъни на макс.
Затворих вратата и сложих Таня на леглото бавно.
Обкрачих я, докато лежеше и започнах да я целувам по врата и устините. Тъкмо преди тя да каже нещо Тае влезе бесен.

-Взимай си тъпия телефон! Рокси звъни вдигни ѝ, че ми писна да я игнорираш, заради....-и тогава ни забеляза-Вие какво? Да не сте се...Джун веднага идвай тук и Таня махай се от стаята му!

Таня излезе стресната и в стаята останахме само ние двамата.

-Ще ми обясниш ли, защо Таня не е на срещата си с Джимин и защо се натискахте в леглото ти, какво стана с Рокси и какво правеше телефона там! 

Следва продължение...❤️🧡💛💚💙💜🖤🤍