Dependence

30

През изминалите три дни между мен и Лъки не ставаше нищо. Нещата така и не се променяха към по-добро. Той се опитваше да говори с мен, докато аз просто го игнорирах, мълчейки.

Все още се чувствах ужасно наранена.

Понякога поглеждах към него и виждах мъката в погледа му, и макар нещо в мен да се пречупваше, не казвах и дума. Разбира се, че в главата ми се въртяха какви ли не въпроси от рода на "Държах ли се твърде дистанцирано с него?"
Сякаш ме бе предал.
И в следващият момент се сещах, че той го беше направил.

-Хоуп, аз наистина имам нужда да ти споделя всичко. -започна из веднъж .- Не слушай ако не искаш, но въпреки това ще ти разкрия душата си отново.- замълча за кратко, сякаш изчаквайки реакция от моя страна, но аз така и не смятах да му отвърна с каквото и да е било.
Просто ще стоя и ще се взирам, в проклетия прозорец.

-Преди седмица Сиера дойде при мен в столовата и започна да ми разказва някои неща.-спомена Лък, привличайки вниманието ми. Явно ще си говорим за Сиера.- Заяви ми, че не си такава каквато изглеждаш и аз разбира се не повярвах в началото...

-В началото...-прекъснах го, невярващо.
Колкото и да не исках,  да водя какъвто и да е бил разговор с него, не издържах да не се намеся.

-Тя говореше много убедително, Хоуп.

-Какви глупости ми говориш, Лъки?!

-Моля те, изслушай ме!-настоя. Извърнах глава на страна и отново замълчах.

Всичко това беше една глупост, за която аз плащам.

-Каза ми, че случайно ви е видяла с Дилън. Че ме мамиш и зад гърба ми отново сте заедно. Лъжеше и че се друсаш с него.-призна си. -Ти как би реагирала ако някой ти бе казал нещо подобно за мен и Сиера? Ако си ни беше представила така дори за миг?

-Аз ви видях така, Лъки.-въздъхнах.-Но въпреки това отново щях да се допитам до теб.

-Сигурна ли си?

-Знам, че може би щеше да боли и да се боя от отговора, но въпреки всичко, щях да искам, да знам истината. Не да питам други хора, с които си нямал каквато и да е връзка.

-Съжалявам...

-Съжалявам не връща времето назад. Тази глупава дума не оправя нищо!

-Просто ме беше грижа за теб.

-Ако те беше грижа наистина, аз нямаше да ви видя заедно, в такъв момент.

-Нямаш си и на представа колко глупаво се чувствам.-измърмори, прекарвайки гузно ръка през своята средна по дължина, руса коса. -Трябваше да се замисля дали наистина би постъпила така с мен. Едновременно си повтарях, че те познавам и, че ти не би го направила и същевременно с това си задавах въпроса "Какво ще стане ако е истина?" , докато тя продължаваше да ме лъже. Казваше ужасни неща...

-Не ме интересува какво казва тя, Лъки.-прошепнах му.-Не ме боли, когато тя говори подобни неща зад гърба ми. Последните месеци свикнах с това, заболя ме когато ти ѝ повярва. Играел си по свирката ѝ без да се замисляш дали нещата, които използва срещу теб имат някаква стойност или дори частица достоверност.

-Нямаше как да бъда сигурен...

-Можеше да попиташ мен!-прекъснах то отново.-Знаеш, че никога не бих те излъгала...-спрях за момент, замисляйки се над думите си.- Всъщност някога вярвал ли си ми?

-Рязбира се, че съм ти вярвал и все още ти вярвам.-отвърна, гледайки ме право в очите.

Сега или никога, Хоуп.
Той или ти.

-Но аз вече не ти.