Dependence

4

След часовете за отдих, аз и Лъки се прибрахме в стаята предназначена за нас. Показах му кое легло е за него и се настаних на стола до прозореца. Решетките на прозореца, можеха да накарат човек, да се чувства лишен от свободата си и отчаян. Ненужен. Всъщност всички тук бяхме такива. Или поне аз. Единственото което правя е да наблюдавам светът от този глупав прозорец, обгърната от самотата си и от мъката. Мисля за миналото и търпя болката от него. Мисля, че вече стана ясно, нямам много интереси и хобита тук.

-Как влезе тук?-попита ме изведнъж. Дарих го с намръщен поглед, след което отново погледнах към прозореца.

-Теб какво те интересува?-отвърнах. Не исках да прозвучи толкова грубо, но и той не трябваше да ме пита.

-Съжалявам... Просто исках да знам с какъв човек ще прекарам следващите седмици. -каза тихо.

И да вървя по дяволите, беше прав. Имаше право да се интересува. Ако аз не бях свикнала тук, също щях да се притеснявам дали не съм в една стая с психопат или дилър.

Макар че не бих отказала второто.

От последния път измина много време. Вече едва си спомням какво е чувството да бъдеш безгрижен, да не мислиш за нищо, да се смееш. Да не те преследват грешките от миналото...

-Извинявай, Лъки.-въздъхнах. -...Болна тема ми е и за това реагирах малко остро. -извиних се. Погледнах към него, а той ми се усмихваше слабо.

-Аз съжалявам. Вероятно ровя в раната, а?-кимнах и се настаних върху леглото си. Бях забравила и какво е да си имаш съквартирант.

-А ти как попадна тук? Ако не е проблем можеш да ми споделиш, разбира се.

-Близките ми решиха, че тук ще намеря спасението си.

-И ти се съгласи с тях?- предположих тъй като нямаше вид на човек, който е тук против волята си.

-Направих го заради себе си, а не заради тях.-повдигна рамене той, след което се излегна върху своето легло. -И най- вече заради един специален човек.

-Специален?

-Обещах ѝ да си стъпя на краката.

-На нея?-очудих се.

-На нея...-повтори тихо и затвори очите си.

Късметлия...