-Аз ще успея!-усмихна ми се той.
-Имаш нужда от много късмет, за да си тръгнеш скоро от тук, а ти твърдиш, че си късметлия, така ли е Лък? Тогава защо изобщо си тук?!-присмях му се аз.
-Ти грешиш, Хоуп. Имаш нужда от надежда, за да се решиш да поло...
-Хоуп, имаш посетители.-информира ме, Мелани, влизайки в стаята. Днес също бе усмихната, сините ѝ очи блещукаха, а светлата ѝ коса бе вързана на стегната конска опашка. Красива е. Но винаги съм се чудила какво прави тук такова умно и красиво момиче. Повечето биха казали, че е луда.
-Кой е дошъл?-попитах просто.
-Майка ти и сестра ти...
-Няма да дойда.-прекъснах я веднага щом чух, кой се бе решил да ме види.
-Не си ги виждала от както те настаниха.
-И все още не искам да ги виждам. -отвърнах тихо и въпреки нежеланието да мисля за онези хора, един въпрос както винаги, не ми даваше мира.- Той... Дойде ли?
-Съжалявам...-поклати отрицателно глава.-Щом не искаш ще им кажа...
-Чакай, Мелани!-спря я Лъки с дрезгавия си глас. Изправи се от леглото и се обърна към мен, сънено. Мислех, че спи.-Днес е деня за посещения? -попита, карайки и двете ни да кимнем, потвърждавайки.-А ти не си ги виждала нито веднъж?
-Тя винаги отказва.-намеси се Мелани.
-Не е нещо непреодолимо. Сякаш много ги е грижа дали ще се появя или не.- повдигнах рамене и въздъхнах.
-Хоуп, те са твое семейство.
-Ако наистина това е да имаш семейство предпочитам да нямам.-отвърнах троснато.
-Хоуп, защо си го причиняваш? Те са ти родители, роднини не постъпвай така с тях...
-Тя не ми е истинска майка, а дъщеря ѝ не ми е сестра! -измърморих.
-И въпреки това, за да са дошли значи ги е грижа за теб.-каза Лъки и хвана ръката ми, стискайки я окуражително.
-...Страх ме е.-признах тихо.
-От какво?
-Не искам да ми кажат, колко съм разочаровала баща си или че не иска да ме вижда. Аз самата знам, че не желае дори да си помисля за мен. Мрази ме.
-Не мисля, че е възможно. Кой може да те мрази?-опита се да ме утеши, но не знаеше истината. Не беше видял омразата в очите му. Не беше чул как ми говореше. Сякаш бях непознат. И може би бях.
-Той може.
-И въпреки това, ти не трябва да се отказваш. Може би майка ти е дошла, за да ти каже нещо, което ще те накара да се чувстваш по-добре. Замисли се, Хоуп. Имай надежда и поне малко позитивизъм.
-Ти си късметлията тук, не аз.
-Тогава ще дойда с теб! Ще ти донеса късмет, щом толкова вярваш в него.
-Не искам да ставаш свидетел на това, което ще чуеш за мен...
-Не ме интересува какво ще кажат, Хоуп! Идвам заради теб, не заради тях.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
