-Аз ще успея!-усмихна ми се той.
-Имаш нужда от много късмет, за да си тръгнеш скоро от тук, а ти твърдиш, че си късметлия, така ли е Лък? Тогава защо изобщо си тук?!-присмях му се аз.
-Ти грешиш, Хоуп. Имаш нужда от надежда, за да се решиш да поло...
Навън вече беше тъмно и от прозореца в стаята не се виждаше почти нищо. Излегнах се върху своето легло, вече отегчена от този ден и случайно погледнах към Лък, хващайки го да ме наблюдава.
-Интересна ли съм?-засмях се.
-По-интересна си от останалите неща в стаята.-отвърна ми, карайки ме да замълча. Стаята беше почти празна. Не беше комплимент със сигурност.
-Мило.-извъртях очи. Той не каза нищо повече, но продължи да се взира в мен, изнервяйки ме. Едва след няколко минути отново проговори.
-Не говориш много.-промърмори съквартиранта ми.
-Рядко си имам дружелюбна компания като теб.-усмихнах му се слабо.
-Като комплимент ли да го приемам?-усмихна се и той.
-Такъв е.
-Поласкан съм.
-Радвам се...
-Не ти ли е скучно?-въздъхна, вероятно достатъчно отегчен от мен.
-Да не би, да имаш предложение какво, да правим?
-Можем да се опознаем?-предложи ми. Няма да е лошо, да се опознаем. Искам да науча нещо за него. Кой знае може и да остане за по-дълго с мен.
-Добре, виждам че ти е любопитно, така че...Питай!
-Имаш ли някакви специални интереси, които правиш, докато си тук или които си правила преди?-попита ме Лъки. Замислих се над въпроса му, но съм сигурна, че дрогирането не е интерес и със сигурност не е отговор на този въпрос.
-Предполагам, че книгите.-отвърнах честно.
-Обичаш да четеш?-усмихна се той.
-Понякога и пиша, но не е нищо специално.
-Какво пишеш?-полюбопитства още.
-Каквото ми дойде на ум.
-Има ли нещо, което те вдъхновява?
-Звучиш така, сякаш ще ми взимаш интервю.-засмях се.
-Може би един ден, когато излезеш от тук и това ще се случи. Ще се превърнеш в известен писател, ще пишеш на воля и хората ще се влюбват в написаното от теб. Всеки ще те познава и ще се радва да се запознае с теб.
"Когато излезеш от тук..."
-Не мисля, че ще се реализирам.-измърморих и сведох поглед.
-Защо?
-Виж ме! Няма да изляза жива от това място, Лък.
-Ти си тук от няколко месеца, ще излезеш и още как. Просто се постарай и вярвай. Надявай се...
-Надеждата води до разочарование. Нямам нужда от още такива в живота си...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
