A destiny of flames and magic

Глава 3

Събудих се, както обикновено, малко след изгрева. Облякох се, извадих някакъв прашен куфар от дъното на гардероба и прибрах скромните си вещи в него. Няколко тънки ризи, две рокли, два кафяви груби панталона, бельото ми, нощницата и всички книги, които притежавах. Беше едва осем часа. Имах много време до обяд затова реших да изляза малко.

Посетих къщите, в които обикновено чистех. Говорих със собствениците и им обясних, че съм си намерила по-добре заплатена работа. Пожелах им приятен ден и тръгнах на обиколка из града.

Калдъръмените улички бяха пълни с деца. Бягаха, смееха се и се радваха на прекрасното време. По первазите на прозорците беше пълно с летни цветя. Всичко ухаеше на сладост. Понякога това да имаш остро елфическо обоняние не беше чак толкова зле, освен ако не се намираш в бедната част на града. Духаше лек ветрец и от някъде се чуваше красивата песен на някаква птица.

Разходих се и по крайбрежието. Послушах как вълните се удрят в брега. Пясъкът се завираше между пръстите на краката ми, а вятърът вееше косите ми назад. Изпробвах малко магията си над водата. Известно време стоях на брега и просто правех фигурки на какви ли не животни. Чувствах се толкова спокойна и свободна.

֎

Четири часа по-късно чаках нетърпеливо пред дома ми, когато иззад ъгъла се подаде внушителна карета. Вратите й бяха с облицовани със злато дръжки, имаше големи метални колела и я водеха два красиви бели коня. „Наистина ли ще пътувам в такава?" помислих си развълнувано.

Каретата спря точно пред входа, а от мястото на кочияша слезе много висок, мускулест мъж. Косата му беше вързана на опашка, в черен като нощта цвят. На едно от заострените му уши имаше малка златна обица с висящо синджирче. Беше облечен изцяло в черно. На кръста му стоеше ножница, а от единият му ботуш стърчеше дръжка на кинжал. Явно не беше прост кочияш, а и страж. Около очите му личаха леки бръчки, което ме наведе на мисълта, че вероятно е надхвърлил четиридесетте. Въпреки това обаче не можех да кажа, че не е симпатичен. Приближи към мен с леки, почти безшумни крачки и с блага усмивка.

- Ти трябва да си Аркейн. Аз съм Каел. - каза и подаде ръка за ръкостискане – Приятно ми е да се запознаем!

- И на мен ми е приятно! – казах, хващайки ръката му и се усмихнах.

- Това ли е багажът ти? – попита ме той. Аз само кимнах.