A destiny of flames and magic

Глава 47

Ейдън

Чувствах се меко казано ужасно. Постоянно се връщах към спомените ми от детството. Как всички сме едно голямо щастливо семейство. После преминавах напред в годините и започнах да си припомням моменти на насилие.

Първо умолявах баща си да спре. Крещях му, че не съм виновен, че следващия път ще го направя по-добре. Той продължаваше все по-безмилостно. Сякаш риданията ми го караха да удря по-силно и по-силно. След време се научих да мълча. Стисках зъби и сълзите се стичаха ли стичаха по скулите ми. Тогава, когато седях мирно, приключваше по-бързо.

После чистех тялото си, мажех всяка една рана с мехлем и слагах превръзки върху тях. Единствената причина, поради която не зараснаха напълно, а останаха белези, беше, че се случваше почти ежедневно. Постоянно се разраняваха отново и отново. Вечер спях проснат по гръб и не смеех да се помръдна, защото всичко ми опъваше и болеше.

Опитвах да си спомня и моментите, в които държанието на мама ми се е струвало странно, но не съм обърнал достатъчно внимание. Едва сега осъзнавах, че не един път съм я виждал да куца, да е посинена някъде или да се превива от болка. Бил съм толкова сляп. Как съм могъл да го позволя? От друга страна аз бях нищо повече от малкото момче, което също страдаше, макар и скрито от очите на всички. Дори и от тези на чичо. Прислужниците изхвърляха кървавите превръзки и почистваха следите от пода в пълно мълчание, и бяха дискретни до мозъка на костите си. Не обелваха и думичка за това.

Подкрепата на Аркейн в момент като този ми помагаше. Беше хубаво да усещаш, че не си сам, че някой е там за теб. Знам, че ме изведе навън в опит да ме разведри и за момент наистина успя. Забелязвах и опитите ѝ да ме накара да се усмихна. Ала и това не действаше особено. Бях се вглъбил в размисли и се тормозех сам себе си. Наясно съм, но просто не можех да спра.

Единственото, което исках беше да лежа и да не виждам никой друг освен нея. Без нея щях да се разпадна тотално. Бях опасно близо до дъното и само тя ме теглеше нагоре.

Продължавах да лежа на лявата си страна затворил очи. Не спях. Просто лежах. Чух вратата да се отваря и ситни стъпки навлязоха в салона, а после продължиха към спалнята. Аркейн остави почти безшумно два предмета на шкафчето до главата ми. Усетих ръката ѝ на бедрото си.