A destiny of flames and magic

Глава 14

Седмица по-късно

Тази вечер с Дилън щяхме да слизаме в града. Вечеряхме по-рано, когато навън още беше светло, за да може този път да не се приберем толкова късно.

Беше започнало да се стъмва и аз слизах надолу по стълбите, когато видях господин Брукс. „Леле прибрал се е. Кога е минала цяла седмица?" помислих си. През цялото това време със сина му не спряхме да си погаждаме номера. Но не се оплаквах толкова, беше ми забавно да го вбесявам.

На другия ден, след като ми беше разхвърлял стаята, в кафето му бях сипала сол. Той ми го върна малко по-късно, като закачи кофа със захарен сироп точно откъде минавах и тя се обърна цялата върху мен. Търках се двайсет минути докато спра да лепна. Затова на следващия ден изсипах краткотрайна боя за коса в шампоана му. Два дни беше с розова коса. Най-забавното беше, че когато се вбесеше лицето му придобиваше досущ същия цвят. Най-накрая реши да се откаже и обявихме примирие. Все още не знам дали трябва да го приемам като затишие пред буря.

- Здравей, Аркейн! – поздрави ме Ансел.

- Здравейте, господин Брукс! Върнали сте се? – отбелязах очевидното.

- Да, току-що се прибирам. Как беше една седмица без мен?

- Със сигурност всичко друго, но не и лишено от емоции. Разбирате накъде бия. – казах и намигнах.

- Ха, интересно. Какво е направил Ейдън? – попита заинтригуван.

- Да кажем само, че бяхме в лека война. В крайна сметка аз триумфирах. – казах гордо.

- Това е трябвало да го видя. – каза господин Брукс засмян.

- Извинете ме, но трябва да тръгвам. Чакат ме.

- Да, разбира се. Няма проблем. – отвърна ми той и аз продължих надолу по стълбите.

Дилън ме чакаше на алеята точно до фонтана. Слязох с бърза крачка по стълбите и отидох до него. Този път бях заложила на тъмносин панталон и светлосиня риза. Разбира се, ръкавите ми отново бяха навити.

- Забавих ли се? – питах щом стигнах до него.

- Не, спокойно.

- Срещнах господин Брукс, върнал се е. Това значи, че утре библиотеката ще е отворена и за мен. – казах щастливо.