A destiny of flames and magic

Глава 28

Слязох за закуска в шест без двайсет. Мислех, че ще закъснея, но Бети още я нямаше. Снощи с Ейдън стояхме до късно. Хвана ни палавото настроение и не мигнахме поне до средата на нощта. Не ми се ставаше изобщо. Толкова бях изтощена, че тази сутрин бих дала всичко да беше опитал отново, да не ме пуска да стана.

Отпуснах се с цялата си тежест назад в стола и отпих от чашата с ободряваща течност. Как обичах кафе, особено в такива моменти. Храната щеше да почака малко.

Седях облегната и вдъхвах аромата на топлото кафе, когато някой влезе в трапезарията. Погледнах с крайчето на окото си само да видя кой е и продължих начинанието си. Сигурно отстрани изглеждах много странно.

- На някого май му се спи. – отбеляза Дилън, сядайки до мен.

- Нямаш си и на идея. Почти не съм спала снощи.

- Е, все пак си имаш кой да те държи заета. – намигна ми и посегна към купата с кифлички, а аз само го стрелнах с кръвнишки поглед.

- Внимавай! Скоро може и ти да не си доспиваш. Да те видим тогава. – отвърнах остроумно. – Как мина срещата? Къде те води?

- Когато се запознахме, ми спомена, че се занимава с изкуства. Това била страстта й от малка. Заведе ме в ателието й.

- Уу, заинтригува ме. Какво по-точно изкуство? – казах, отхапвайки от кифличката си.

- Изобразително. Картините й са уникални. Висят по всички стени, а точно по средата на помещението се намира статива й, заедно с другите неща, които използва. Наистина останах удивен.

- Някой път трябва да ме заведеш да ги видя. Харесвам изобразителното изкуство. Всяка една картина съдържа част от душата на художника и емоциите и чувствата, които е изпитал.

- Така е. Направи ми впечатление, че повечето от картините бяха нарисувани със светли цветове. Повечето излъчваха щастие.

- А нещо друго правихте ли после? – намигнах този път аз.

- Амии.. – почеса се по тила и бузите му поруменяха.

- Охоо. В крайна сметка и ти си бил зает. – ухилих се.

- Може да се каже. – усмихна се и той. – Какво ще правиш по-късно?