A destiny of flames and magic

Глава 13

Щом се върнах от градината заспах бързо, но дори и сега, вече събудена от два часа, все още мислех за Ейдън и тренировката му. Никога не съм виждала някой да използва меч или каквото и да е оръжие, но когато го гледах изглеждаше толкова лесно. Обзалагам се, че никак не беше.

„Спри да мислиш за това." смъмрих се. Бях коленичила на пода в коридора на третия етаж и чистех. Другите стаи на етажа стояха затворени. Доколкото знам са за гости и се чистеха предварително само ако ще има такива. Все още нямах достъп до библиотеката. Нямаше и да имам до края на седмицата, докато не се върнеше баща му. Затова с Дилън се разбрахме да отиде да вземе останалите книги от купчината и да ги донесе в стаята ми. Това, че не мога да стъпвам там не значеше, че не мога да чета книги.

Забраната за влизане в библиотеката обаче беше проблем за Бети. Трябваше да изпраща някой да чисти вместо мен, когато съм разпределена на този етаж. Именно затова след като свършех с пода трябваше за изчистя стълбищата. Всичките. Кой знае колко време щеше да отнеме.

֎

„ Ох готово." казах под нос и избърсах с ръка потта от челото ми. От няколко часа лъсках стълбищата. Започнах от най-горните и продължих надолу. Току-що приключих и с тези в преддверието. Добре, че не трябваше да чистя и тези от външната страна на входната врата. Ръцете ми вече бяха скапани от търкане.

Тъкмо събрах нещата си и щях да тръгвам към килера, когато двете дъбови врати зад мен се отвориха. Ейдън влезе с парадна стъпка в имението, а след него..."Мамка му, ще го убия." мислех си. Със себе си вкарваше в къщата тонове кал.

От къде я е намерил като не е валяло от дни не знам, но целите му обувки бяха покрити с нея и оставяха ужасни следи. Очевидно е знаел, че ще чистя стълбите, защото още с влизането ми хвърли доволна усмивчица. Изглеждаше толкова горд от себе си, че не е истина.

Моментално почервенях от яд. Едва се стърпях да не му си развикам, но стиснах зъби и го изчаках да се махне. Наглеца мина не само през главните стълби. Когато се качи до втория етаж по едно от разклоненията, се сети, че явно е забравил нещо и се върна. По другото разклонение на стълбището. През цялото време не спря да ми се хили подигравателно.

Въоръжих се с търпение, стиснах зъби и макар и прималяла от глад, събрах сили и се заех отново да чистя след него.