A destiny of flames and magic

Глава 10

Тази сутрин се случи нещо необичайно. Излизайки от стаята ми, за да отида на закуска, видях двама стражи да се качват по стълбите към третия етаж. „Интересно, за какво ли пък е това? Бети сигурно знае." помислих си.

Слязох в трапезарията, а там ухаеше на овесена каша. Това обаче никак не беше обикновена овесена каша. Във всяка купичка имаше и пресни плодове, в някои бяха сложили дори и шоколад. Имаше купички и с орехи и мед, с ябълки и канела. Грабнах една с горски плодове и шоколад от плота и седнах на стола си.

Тази сутрин бях единствената. Закусих спокойно и вече заредена с енергия зачаках Бети да дойде.

- Добро утро! – поздравих я, като я видях да влиза през вратата.

- Добро утро! Закусила ли си вече?

- Да! Чакам те да ми дадеш задачите.

- За днес трапезарията и всекидневната.

- Добре! Ъ случайно да си чула нещо? – тя ме погледна объркана. – По-рано като идвах насам видях двама стражи да се качват към третия етаж.

- Не, нищо не знам. Странно.

- Със сигурност ще разберем за какво става на въпрос.

- Да, хайде, отивай да почистиш, ако не искаш да го засичаш.

- Отивам, отивам. Приятна закуска!

- Благодаря! – отвърна ми тя, а аз излязох от там.

Взех кошницата от килера. Всички кошници бяха там, или той или някой друг е върнал онази от вчера. При положение, че беше още пет и половина, не очаквах Ейдън да слезе за закуска в следващите поне два часа, затова забързах към трапезарията.

Не се бавех с почистването, трябваше да се разкарам от там докато не е дошъл. Чаках с нетърпение да разбера как ще отвърне на удара, но не исках да му се поднасям на тепсия. Нека ме намери сам.

Приключих доста бързо и се качих да се преоблека. Облякох си бледожълта рокля до глезените, взех една книга от личната ми колекция и одеяло и тръгнах към градината.

По пътя натам поздравих няколко от конярите, сред които и най-добрият ми приятел. През това време откакто се запознахме станахме много близки. Обичах времето прекарано с него, постоянно се смеехме и винаги имахме за какво да говорим. Скоро мислех най-сетне да му разкажа за баща ми.