A destiny of flames and magic

Глава 44

Ейдън

Разбудих се и притворих леко очи. Не помнех почти нищо. Очевидно някак съм се добрал до леглото, а и главата малко ме болеше. Лежах и се взирах в гардероба срещу мен, когато постепенно всичко от снощи започна да се завръща и да се подрежда в главата ми.

Спомних си как Ерик взе Аркейн да танцуват. Аз ги наблюдавах и продължавах да пия и да пия, раздразнен. После си спомням нейният образ и коридорите към стаята. Другото което се върна като смътен спомен, беше как си лягам с пижамите, а тя излиза от спалнята.

„ Всекидневната. Леле, дано само не е спала там." помислих си и понечих да се обърна по гръб. Чак тогава осъзнах, че нечие тяло е притиснато в моето. Завъртях глава и се успокоих вътрешно. Аркейн спеше спокойно до мен и доколкото успявах да видя на слънцето, светещо ярко в очите ми, беше с моя риза.

„Колко е часът?" запитах се. Разтърках очите си отново и се обърнах към часовника. Осем и половина. „Мамка му!". Не само че сме изпуснали закуската, ами и някой можеше да дойде да ни потърси и да я завари тук. С моите дрехи в моето легло. Повдигнах се от възглавницата и стъпих на пода. Трябваше да издиря униформата ѝ. Някъде тук трябва да е. Или във всекидневната, или в гардероба.

С излизането от спалнята видях роклята и обувките ѝ оставени на земята до креслото. Моите дрехи от снощи седяха прилежно сгънати на масичката. Вдигнах нещата ѝ и ги хванах под мишница. За всеки случай щях да ги оставя в гардероба докато не се уверим, че е достатъчно безопасно да ги върнем обратно без да я видят.

Униформата ѝ и един чифт чорапи бяха оставени на бюрото ми. Вчера не я беше обличала и я беше оставила тук. Върнах се обратно в спалнята, тикнах роклята и обувките в гардероба и го затворих. После се заех с мисията да я събудя и да ѝ се извиня. Наистина бях сгафил. Уж бях планирал всичко да е перфектно, а накрая трябваше да ѝ разваля деня. Страшен глупак съм.

- Аркейн. – прошепнах, излегнал се на една страна зад нея и сложил ръка на рамото ѝ. Тя само се размърда, но не се събуди. – Аркейн.

- Мммм?

- Знам, че ти се спи. Трябва обаче да станем. Осем и половина е.

- Колко? – отвори рязко очи, уплашена.

- Осем и половина.