Възходът на черният вълк 2

Глава 8

Краката ми се движеха уж нормално, симулирайки спокойно настроение, но всъщност се опитвах да вървя бързо. Съобщението на Макс ме разтревожи. Умствено благодарих, че с Шарли живеем толкова близо един до друг, защото чувствах сформираща се топка в корема ми, заради напрежението.

Може би твърде много премислям случилото се. Възможно е Макс просто да се е чудел кога ще се върна. Не е нужно всичко необичайно да означава нещо лошо, опасност или почти сигурна смърт.

Може би последното беше твърде много.

Стигнах до вкъщи и отворих входната врата. Движенията ми бяха бързи, а умът ми нямаше да издържи да стои в неведение още дълго. Влязох вътре и видях Макс, седнал на дивана в хола. Изглеждаше притеснен, което само потвърждаваше мислите ми.

Когато ме видя, веднага стана и дойде при мен. Не след дълго усетих как две силни ръце ме увиват и въздухът напуска тялото ми, но можех да издържа няколко секунди без кислород. Беше приятно.

Когато реших, че ми оставаше малко да припадна, потупах рамото на Макс с по-свободната си ръка, понеже не можех да говоря. Той осъзна какво става и бързо отпусна хватката си, позволявайки ми да функционирам нормално отново.

- Хей, какво има? Какво е станало? – погледът ми срещна неговия, но той бързо го извърна и ме пусна.

- Нищо, просто ми липсваше. – той въздъхна и целуна челото ми – Радвам се, че си тук – очите му отново паднаха върху мен, но можех да видя, че има нещо, което не ми казва.

- Сигурен ли си, че всичко наред? – опитах да го накарам да ми каже отново, но той само кимна.

- Абсолютно. Искам да прекарам малко време с теб. Ела, искаш ли да гледаме нещо? – Макс бързо смени темата и се отказах да изкарам нещо от него, затова само се съгласих.

***

- Мамиш! – Виктор извика толкова силно, че реших, че увреди слуха ми.

- Това е не се сърди човече! Как се мами? – Яна ме защити и хвърли зара.

С Макс щяхме да гледаме филм, но десет минути след като започна, Яна и Виктор дойдоха да продължим разговора си. Разказах им какво всъщност се е случило и Виктор веднага разбра, но Яна още беше малко скептична относно цялата тази работа.

Въпреки това, решихме да направим нещо заедно и изкарах една игра на не се сърди човече. Може би беше грешка, защото Виктор веднага прие режим вие-всички-ще-загубите и се оказа много по-борбен, отколкото очаквах.