Възходът на черният вълк 2

Глава 6

Събудих се от някакъв шум. Отворих лениво едното си око и погледнах към телефона си.
8:03
Неделя е. Нищо на света няма да ме накара да стана от леглото си в 8, сутринта, в неделя! Завих се през глава с одеялото си и усетих как сънят ме обви с топлите си ръце и ме подкани да не стана от леглото поне до 12:00. Унасях се.

Биип. Биип. Биип.

Чуваше се притъпено бипкане, на което не обърнах никакво внимание, готова да заспя отново.

Биип! Биип! Биип!

Бипкането стана по-силно, но както казах, нищо на света няма да ме накара да стана от леглото си в 8, сутринта, в неделя! Обърнах се на другата страна и се опитах да игнорирам дразнещия звук.

Биииип! Биииип! Биииип!

Добре, де! Добре! Ставам, по дяволите! Повдигнах се до седнало положение и бавно спуснах краката си върху пода. Обух чехлите си и тръгнах с тромави стъпки към долния етаж, откъдето идваше смотаното бипкане.

Отворих вратата и разширих очи. Пред мен се разиграваше много интересна сцена. Макс, който търчеше като луд из стаята, докато се опитваше да изгаси огъня, разпалил се върху кухненския плот. Отново забравих, че той наистина беше тук. Чакай малко... Огън! Бързо притичах до другия край на стаята и взех пожарогасителя. Не, че съм използвала някога, де. Ръчнах нещо тук и там и пяната започна да излиза под формата на дебела струя, пръскайки всичко наоколо, включително и Макс. Нпръсках всичко още малко, за да съм сигурна, че няма шанс огънят отново да се разпали. Когато вече спрях, оставих тежкото нещо на земята и погледнах към приятеля си, който бършеше лицето си с един парцал, който изкара от шкафа, под мивката. Погледна ме и ми се усмихна невинно.

- Добро утро, Ванс. - каза Макс, докато изтръска парцала, който вече беше омазан с пяна.

- Защо се събудих, заради пожар? - бях раздразнена, защото не можах да си доспя и не ми беше до увъртания.

- Ами... - залюля се на петите си докато гледаше земята. Обърна глава към мен - Вчера ти ми направи закуска и реших, че може би днес аз ще направя, за да сме квит... н тостерът не беше на това на това мнение - усмихна ми се сладко и криво.