Възходът на черният вълк 2

Глава 7

Закусвах и си гледах телефона, докато Стеф и Алекс обсъждаха разгорещено нещо. Днес е първият ден на Макс обратно на училище и в момента чакам да дойде, за да тръгнем двамата, заедно с Яна, Вик и Шарли. Дам... Относно тях. Още не знаят, че Макс се върна. А Шарли не знае даже, че съществува. Имам да обяснявам.

Докато нетърпеливо се ослушвах звънеца на вратата ни да извести пристигането на Макс, получих съобщение.

Непознат номер: Здравей, Ванс :-)

Ммм. Тъкмо щях да отговоря, когато някой звънна на вратата. И под "някой" искам да кажа... приятелят ми. Още не мога да повярвам. Макс ми е гадже. Звучи толкова странно... и хубаво. Разбирам защо Стеф толкова се вълнува покрай Кайла.

Бях затънала в мисли, преди втори звън да ме извади от там и да ми припомни, че момчето, за което си мисля е пред вратата ми и приятелите ми нямат и представа. Казах бързо "чао" на братята ми и тръгнах към входната врата с раницата си на рамо. Отворих я и прегърнах индивида пред мен с усмивка.

- Добро утро! - поздравих го щастлива и си спечелих една целувка от кафявокоското.

- Добро утро. - отвърна ми със също толкова голяма усмивка - Ще тръгваме ли?

Кимнах в отговор и започнахме да изминаваме ежедневния ми маршрут, по който щяхме да срещнем Яна, Вик и Шарли, в последствие, както се разбрах с тях вчера. Вървяхме в приятна тишина, радвайки се на слънцето, което благоволи да се покаже сутринта, докато две сравнително големи ръце не покриха очите ми. Познат глас ме уведоми:

- Познай кой е.

Направих се, че мисля и не отговорих поне 2 минути, докато търпението на човека зад мен се изчерпа и не откри очите ми, позволявайки ми да видя русокоското, който ме гледаше обидено.

- Аз. Съм. Засегнат. - престори се на сърдит Шарли, като сложи драматично ръка на сърцето си и не погледна встрани.

Засмях се и продължихме да вървим, докато приятеля ми не зададе дългоочаквания въпрос:

- Между другото, кой е този до теб, който ме гледа на кръв? - Шар посочи Макс и тогава видях, че наистина го зяпаше на криво и се засмях. Ревност.

- Това е Макс. Той ми е гадже. - когато казах това, блондинът се закова на място и ме погледна объркано.