Възходът на черният вълк 2

Глава 3

Бях в гората. Бягах бързо и се отпуснах, завладяна от пълнолунието. Подминавах дърво след дърво, усещайки вятъра в козината ми. Наслаждавах се на свободата, докато внезапно не спрях, ужасена от гледката пред очите ми.

Макс.

Във вълчата си форма, лежащ на земята и окървавен. До него имаше още един вълк, който го нараняваше и нанасяше ужасяващи захапки, последвани от писъци на агония от страна на Макс. Опитваше се да се измъкне по някакъв начин и да захапе нападателят му за врата, но без успех.

Вцепених се от сцената пред мен, но това не продължи дълго. Втурнах се към изродът, надвесил се над Макс, готов да нанесе последна захапка на жертвата си. За пръв път развивах такава скорост. Скочих върху непознатия, като се запътих директно към врата му. Опитваше се да избяга от хватката ми, но аз не му позволявах. Разярена, го стиснах толкова силно, че вълкът под мен изкимтя с всичка сила. Усетих как го подчинявам, а безпомощното му тяло се гърчеше, в опит да се измъкне. Най-накрая се свързах, незнайно как с ума му и изкрещях яростно в главата му: Бягай и не се връщай! Той, като послушно кученце, тръгна с подвита опашка, а аз се запътих към ранения Макс. Козината на врата му беше напоена с кръвта му, а той дишаше тежко. Приближих се още повече и той ме погледна. Свързахме съзнанията си и го попитах загрижено:

- Колко е зле от едно до десет болката? - той се засмя леко и отговори.

-Спокойно, не се тревожи за мен. Трябва да се събудиш.

Отворих рязко очи и станах от леглото. Това беше сън. Погледнах към телефона си на нощното шкафче. 6:30! Разбира се! Защо пък не?! Реших, че днес няма да се дам толкова лесно и няма да рискувам отново да съм кисела с всички около мен.

Легнах и отново се сгуших в одеялото, което след няма и 5 секунди ритнах от мен, защото се усетих, че горя. Опитах се да заспя отново, но не можах. Не само, защото вече се бях събудила. Беше ме страх, че отново ще сънувам нещо подобно. Отворих едно око, за да проверя дали съм будна, но осъзнах, че не спя и направих вкисната физиономия, като на бебе, на което са взели биберона. Скръстих ръце като петгодишно и седнах по турски в леглото ми. Накрая се примирих с обстоятелствата и започнах да се оправям. Измих си лицето, зъбите и си сресах косата. Облякох черен суичър с роза и едни сини дънки и черните ми vans. Бях готова и денят ми отново започна.