Възходът на черният вълк 2

Глава 2

Отново се събудих от звукът на алармата ми. Отново се вдигнах до седнало положение и отново потърках очите си, отново кисела по същата причина, както винаги. Отново. Погледнах към часа. Пак беше 6:30?! Защо? Алармата отново не ме беше събудила, но това "отново" не е скучно и нормално "отново". Това "отново" е "отново" в смисъл "Два дена подред ми се случва нещо странно и това е странно."

Този път не чаках алармата да ме отдели от мислите ми, ами директно тръгнах към кухнята, докато още всички спят. Днес не бях в настроение за нищо. За говорене, за ходене, за живеене даже. Само аз, масата в кухнята и купата със зърнена закуска. Поне за сега. Знам, че после трябва да отида на училище.

Закусих и отидох горе да се оправям преди някой да ме е забележил и да се пробва да ми говори. Облякох си черна, приблизително широка тениска с бял надпис върху нея и едни сини дънки. Сложих си черните кецове и вързах косата си на опашка, защото не ми беше и до нея и постоянно да я оправям, за да не ми избоде очите. Най-накрая слязох долу, решила че някой трябва да знае, че съм жива. Още от стълбите Стефан ме посрещна с усмивка и разбрах, че може би беше грешка. Поздравих ги с "Добро утро" и те отвърнаха.

-Нещо ново? - попита Алекс , докато сядах до тях на масата. И двамата погледнахме към Стеф и той се изчерви.

-Ами, може би си имам гадже.. - аз и Алекс изцъклихме очи и се усмихнахме изненадано.

-Я пак. - и двамата едвам промълвихме.

След отново половинчасовия разпит, тръгнахме към училище. Отново часовете минаха бавно. Отново междучасията прекарах с Яна и Вик. Отново. Когато излизахме от последния ни час, приятелите ми ми казаха, че имат проект по история, за който трябва да останат още. Не ми се стоеше и отново изпитах нуждата да се просна върху леглото и да не правя нищо.

Тръгнах към вкъщи и усетих как някой се приближава към мен. Наострих слуха си и слушах как сърцето му бие по-бързо от нормалното. Използвах сетивата си и щом установих, че не е върколак, се обърнах рязко. Забелязах русо момче с пъстри очи. Той явно не беше очаквал това и залитна назад, но преди да асимилира всичко вече го бях хванала и стоеше здраво стъпил на земята. Погледна ме засрамено в очите и реших да разбия леда.

-Здравей. - казах и леко се усмихнах.

-Ъм, здрасти. - и той се усмихна, все още леко засрамен. Изглежда толкова невинен и стеснителен.