Възходът на черният вълк 2

Глава 4

Отворих врата и замръзнах на място. Пред мен имаше вълк, който лежеше на изтривалката ни. Беше ранен. Наведох се и докоснах предпазливо кървящото място, а вълкът се размърда от болка. Хванах го възможно най-нежно и го поведох към масата в кухнята.

Взех аптечката и извадих кислородна вода, марля, бинт и прочие. Не го разпознавах, но реших да му помогна. Когато се вгледах по-добре забелязах, че раната всъщност е от захапка. Здрава захапка. Докоснах болното място с памука, за да го прочистя, но вълкът започна да се гърчи. Не след дълго се преобрази.

Макс.

Целия беше в кръв и имаше огромно петно от кръв на блузата си, което с всяка секунда се увеличаваше. Застинах на място. Бързо се съвзех и прочистих и превързах раната му, както и повечето драскотини. Той само стоеше и от време на време изкривяваше физиономията си от болка. Още не можех да повярвам. Това... Това всичко какво означаваше? Значи не съм луда?! Добре е да знам. В следващия миг вратата се отвори и в кухнята влезе баща ми, изнервен.

-Ванс, добре ли си? Подуших- друго не можа да каже, защото и той се вцепени от гледката.

-Татко, утре ще ти обясня. Моля те, има нужда от почивка. Отивай да спиш. - гледах го с искрен поглед, а той само кимна бавно и излезе.

Хванах Макс през кръста и преметнах ръката му през рамото ми. Съвсем леко учудване се показа в погледа му, когато обърна главата си към мен, но не му дадох време да реагира и го заканих да се качим горе, за да поспи. Преминахме бавно стълбите и влязохме в стаята ми. Поставих го на леглото, на което преди спеше Лия.

-Сега си почини, а утре ще ми обясниш всичко, нали? - усмихнах се наполовина и поставих ръката си на рамото му. Той кимна леко и затвори очи. Тихо се отдалечих от него. Сгуших се в леглото си и заспах след него.

***

Събудих се от слънчевите лъчи, прокрадващи се през прозореца и се сетих, че беше събота. Гледах в тавана и си мислих "Какво да правя днес? Мога да се видя с Яна, Вик и Шарли. Дали някой ден и Шарли ще се окаже върколак, както стана с мен? В смисъл... Не знаех, че съм върколак преди и не мислих, че изобщо съществуват. Дали може да стане нещо такова и с Шар? Какви ги мисля вече?. Това не е възможно. Няма как да е върколак. Върколак? Макс!"
Изправих се до седнало положение и огледах стаята, но Макс го нямаше. Това беше просто сън? Това беше просто сън. Станах тромаво от леглото, едва виждайки. Как ми се искаше да не беше сън. Отидох бавно, с нежелание до кухнята и открих бележка на масата. Беше от татко: