The Doomed (+18) | ✔️

Глава пета - 1

В тази глава присъстват сцени на население! ⚠️

Александър

Стоях пред кабинета на семейния лекар и чаках някой да излезе. Накрая лекаря излезе от стаята, кръвното ѝ било паднало. Като и казах яж, тя се инатеше. Влязох при нея, лежеше на болничното легло обляна в сълзи.

-Как си? Спиш от снощи - попитах

-Мислех че съм умряла.

-И на мен ми се искаше да си умряла.

-Идиот!

-Какво каза?

-Нищо!

-Дария, внимавай в клиника сме не искам да те избивам и тук.

-Моля те излез!

-Ще изпратя Татяна да дойде да ти помогне. Съгласна?

-Да

-Чао

-Задник!

-Моля?!

-Нищо!
-Този има доста остър слух!

-Дария, престани да си мрънка под носа! Все още не съм излизал от стаята.

-Братче - От вън ме чакаше Никифор.
-Как е тя?

-Дори в болнично легло и пред умирачка е същия инат.

-Как е станало?

-Отказваше храната и кръвното и е паднало, аз малко помогнах за припадъка. Спорихме за съобщенията и ударих едни, два или пет шамара и тя затвори очи.

-Ясно!

-Какво стана с оръжията?

-Изпратихме ги, стигнали са до Румъния след два дни ще са в Москва. Ще изпратят парите след като получат пратката.

-Как граничната полиция се хваща на маслини те.

-Най-доброто прикритие в Гърция е производство на вино и маслини.

Дария

-Готова ли си?

-Да - Татяна дойде за да ми помогне. След около час вече бях вкъщата седяща на леглото.

-Дария - Тази няма ли да ме остави?!

-Какво има?

-Ставай!

-Моля?!

-Ставай, няма да ми лежиш!

-Извинявай, но не се чувствам добре. Ще те помоля да излезеш от стаята. - Тя излезе и трясна вратата.