Глава петнадесета - Епилог

2.2K 57 2
                                        

Дария

-Миличка, моля те не плачи. Мама обиколи цялата къща, целия двор и ти пак си недоволна. Вече крака не ми останаха!

Дарис е копие на баща си! Не спира да плаче и да се тормози докато той е на работа. Малкия ни градински басейн е пълен с гумени патета а моята ръка замръзна да показвам как плуват. На вън е толкова студено, дори пингвини вече ми се мяркат пред очите.  Взех я на ръце ѝ я сложих в колата, но не пак същото- рев. Най-накрая просто изкарах количката, облякох ни - добре и тръгнахме към хотела.
Нослето ми замръзна, принцесата в количката се кефеше на лудата си майка .

-На мама калпазанката - Дори в четвърти месец, тя ме разбера ше и можех да си говоря с нея . Бях лоша майка, все пак, коя майка ще си изкара четири месечното дете в този студ.

-Здравейте!
-Къде мога да намеря Алекс?

-Здравейте госпожо Мелас.
-Той е на пистата с господин Сергеев .

Така значи с Виктор на пистата а уж го пращам на работа. Отново забутах количката и стигнахме до пистата. Двамата хубавци се наслаждаваха на бързата скорост. Най-накрая се спряха и свалиха каските.

-Дарис, кажи здравей на тати!

-Ей, здравейте!

-Какво правите тук? Ако се нараните, ако паднете нали уж ходите на работа!?

-Спокойно Дари!

-Как са моите момиче? И защо сте пеша в този студ?

-Дъщеря ти не спира да плаче. Пробвах всичко, но тя не спира. Явно иска баща си?!

-На тати принцесата! Защо така ядосва мама? Няма да ядосваш мама, защото тя се грижи за нас. - целуна я по бузката а тя направи опит за усмивка. Толкова е сладък с нея.

-Викторе! - Чух гласа на Елена, беше ядосана ѝ бременна. Елена е вече в седми месец и трови душата на Виктор. Ще си имат момченце и двамата бяха много щастливи заедно а сега пък и с бебето.
Татяна, Никифор и Борис останаха в Гърция, било им е хубаво там и не искат да се местят. Еилина и Василий купиха къща в Германия и заживяха там. Еилина роди три седмици след втората ни сватба и сега имат здраво момченце. Ние с Алекс си имаме момиче, нашето момиче което ни прави щастливи. Бях много щастлива след като се преместихме в Бургас. Аз останах по майчинство а Алекс управлява детската му мечта - хотела на мечтите. В свободното време е с мен и Дарис или с Виктор на мотокрос. Двамата се запалиха след едно изгледано състезание по телевизията. Първия месец ни беше трудно с малката. Алекс си взе цял месец почивка за да е с мен в грижите. Може би се чудите защо се казва Дарис. Алекс избра името, искаше двете му съкровища да имат еднакви имена. Аз промених малко нейното и сега е Дарис.
Беше ми трудно, много трудно в началото започна всички на обратно а сега сме едно малко и щастливо семейство. Обичам го и винаги ще го обичам!
-Звъня ти от два часа, но ти не вдигаш идиот такъв! Къде ти е телефона? Ако раждах, какво щеше да правим, а?! Безотговорник! Идиот си голям!

-Миличка по спокойно! Нали ме намери, тук съм. Кажи сега защо ме търсиш?

-Обичам те!

-И аз те обичам, скъпа.

-Тези двамата са голяма работа! - засмя се Алекс, докато гушкаше и дондуркаше дъщеря ни.

-Много ви обичам! Вие сте моят живот.

-И аз те обичам, любима. Не знам какво щях да правя без теб. Ти ми роди прекрасна дъщеря! - постави нежна целувка на целото ми, а аз се притиснах към него и тримата се прегърнахме.

Вече не съжалявам че бях омъжена на сила.
Ако не бях срещнала Алекс сега нямаше да имам сладка малка Дарис която да ме тормози и нямаше да имам един прекрасен съпруг. Това беше моята история.
И те заживели дълго и щастливо.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене! 💗📖

The Doomed (+18) | ✔️Where stories live. Discover now