The Doomed (+18) | ✔️

Глава седма - 1

Дария

Вчера бе ужасен ден, прибрах се смазана, уж отидох да му занеса обяда а получих чукане върху бюрото. Докато бях в леглото телефона ми извъня - Мама

-Здравей мамо!
-Миличка имаш ли възможност да се прибереш?
-Какво е станало?
-Баща ти не чувстваше добре и тази сутрин му прилоша.
-Ще проверя дали има полети до... Всъщност къде сте?
-Къщата в София бе взета, сега сме в родната къща на баща ти.
-Значи в Бургас!?
-Да
-Затвори след малко ще ти звънна.

Затворих телефона и тръгнах към долния етаж, Г-н и Г-жа Мелас седяха на масата и закусваха.

-Г-н Мелас спешно трябва да се прибера за няколко дни.

-Какво е станало, изглеждаш притиснена?!

-Баща ми е приет в болница ако може да се прибера, притеснявам се за мама а тя е сама. Сестра ми не е в България.

-Няма проблем, веднага може да организираме частния самолет.

-Много ви благодаря!

-Хайде, приготви се аз ще се свържа с Александър.

Александър

-Колеги...

-Кой е? - попита брат ми

-Татко - вдигнах телефона

-Казвай?
-Искам да се прибереш!
-Имам много работа.
-Дария спешно трябва да пътува до Бургас.
-И?
-Ти като ней съпруг ще я придружиш а и аз ще дойда.
-Еми аз не съм нужен, щом ти ще ходиш
-Александъре, довлечи си задника и да тръгваме. Бащата на момичето не се чувства добре и трябва да е до семейство си.
-Добре... Веднага идвам

Дария

Бях в стаята и събирах малко багаж, вратата се отвори и Александър влезе в стаята.

-Какво му е на баща ти?

-Не се е чувствал добре от няколко дни и му е прилошало. Рано сутринта е приет в болница, мама ме помоли да се прибера. - Той извади малък сак от гардероба и започна да събира дрехи.
-Да ти помогна ли?

-Не!

-Добре, аз ще вляза в банята ако не е проблем.

-Влизай! - влязох и наплисках лицето и излязох на бързо.
-Готова ли си?

-Да - Взех дамската си чанта и сака и тръгнах да долу по стълбите. Баща му ни чакаше долу и тръгнахме към частното летище.

Александър

Настани се до прозореца и заспа, огледах я от главата до петите. Тя беше синя и червени петна кръв по краката си, доста добре съм се справил с възпитанието.

Четири часа по-късно

Дария

Качнахме в Бургас. Александър нямаше никакво желание да бъде тук с нас. Не съм го карала на сила да дойде, искам само да видя родителите си. Буквално щеше да ми притисне пръстите с вратата на колата, направих се на приятно разсеяна че това се случи и аз си бях виновна.

-Мамо!

-Момичето ми! - лицето ѝ огря когато ме видя
-Как си, миличка?

-Добре съм мамо
-Как е татко?

-Нямам никаква информация.

-Сега ще за движим малко процеса - г-н Мелас се намеси и тръгна към кабинета на главния лекар. Александър бе отвън и пушеше. Колко добър съпруг!

-Дари, защо имаш рани? Този да не би да ти посяга?!

-Не, мамо! Просто ми падна кръвното, прилоша ми и бях близо до стълбите.

-Милата! Добре че не си счулила някой крак или ръка. Внимавай много, млада си без поръжения!

-Ела да седнем

-Говорих с лекаря, ще побързат с изследвания.

-Благодарим ви, господин Мелас!

-Дари отиди при Александър - Каза майка ми

-Добре, мамо - Тръгнах към изхода на клиниката. Той седеше на една пейка и пушеше, приближих се и седнах до него.

-Как е баща ти?

-Все още няма резултат.

-Дано е били спешно, имах работа която прекъснах. Само заради твоите проблеми!

-А какво съм виновна пък сега? Той ми е баща! Ти също се притесняваш за твоите родители, така и аз за моите. Толкова ли е трудно да получа съжаление от теб.

-Дария!

-Какво? Ако ще ме биеш или изнасилваш по добре да отидем вкъщи.

-Предизвикваш ли ме?

-Ето, за теб само това е важно! Все пак благодаря че се направи на загрижен. - станах от пейката и се върнах пред стаята.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене! 💗💗

Vote /Comment ❤️