Глава осма - 1

1.8K 59 2
                                    

Няколко часа по-късно...

Господин Мелас донесе храна и вода, закараха мама до вкъщи а аз останах. Александър не благоволи да влезе, много мило от негова страна. Бях се облегнала на стола когато някой ме потупа по рамото.

-Дария! - Този познат глас

-Любими! - прегърнах Иван толкова силно че чак спрях въздуха му. В един момент се усетих и се отдрупнах.

-Защо?!

-Омъжена съм! Не е редно!

-Това е някакъв измислен брак!

-Не е Ваньо, подписахме, вече нося неговата фамилия. Дария Кирилова Димитрова - Мелас съпруга на Александър Мелас.

-Милата ми, ще те измъкна. Защо не ми каза? Защо не ми поиска пари?

-Вече е късно

-Не е, не е късно

-Ваньо искам да си намериш някоя красавица която да те обича колко мен.

-Дари!

-Моля те, направи го за мен! Бъди щастлив, бъде моят най-добър приятел.

-Този какво прави тук?

-Дойде да види мен и мама.

-Защо проблем ли е да съм тук?!

-Да! Не искам да я доближаваш!

-Защо? Какво ще ми направиш?

-Ей момченце!

-Александъре! - г-н Мелас се намеси
-Момчето е дошло да види Дария и майка ѝ, все пак и е добър приятел.
-Извинявай, момчето ми! Синът ми е много избухлив.

-Няма проблем! Дари аз тръгнам, ако има нещо звънни.

-Няма да ѝ е нужна твоята помощ!

-Александъре!

Иван тръгна а аз отново седнах на столовете в коридора. Заспивах, бях изтощена, но трябваше да стоя будна.

Александър

-Не се дръж така с хората!

-Той ме ядоса!

-С какво?

-Еми...

-Не знаеш
-Вземи Дария и я заведе в тях, майка ѝ ще дойде след минути. Заведи момичето да си почине.

-Добре

-Внимавай! - Тръгнах по дългия коридор и стигнах до пейките на които седеше Дария.

The Doomed (+18) | ✔️Donde viven las historias. Descúbrelo ahora