The Doomed (+18) | ✔️

Глава четвърта - 1

В тази глава присъстват сцени на насилие. ⚠️

Александър

Алармата ми извъня, станах от леглото и тръгнах към стая ми. Влязох в стаята а тя спеше, облякох черния си костюм и тръгнах на работа. Когато бях в фирмата забелязах че в джоба ми имаше телефон. Взел съм нейния, отворих телефона но имаше парола. Слязох в техническия център и бързо отключиха телефона. Съобщения, пропуснати обаждания от приятелчето. Снощи му е писала лиглата че го обича,прибера ли се ще я смажа. Единствения които ще обича и мрази съм аз, блокирах глупака, но преди това написах да нея търси. Продължих с работата си.

Дария

Станах от леглото и излязох на терасата, подишах малко чист въздух и след това влязох в банята. Измих се и се облякох, останах си в стаята. Бях гладно, но няма да хапна и залък.

-Хей - нежно класче се разнесе из стаята.

-Татяна

-Нося ти закуска, хапни нещо.

-Не искам, хапнах едно плодово барче.

-Както си решиш

-Тук ли е?

-Не, излязоха и двамата на работа.

-Взел ми е телефона, няма го на зарядното. Сега ще последва нова доза налагане с колана.

-Защо така мислиш?

-Иван, най-добрият ми приятел. Писахме си снощи и написах че го обичам.

-Трябва да слизам иначе вещицата ще мърмори.

-Благодаря все пак за закуската!

-За теб винаги.

Татяна излезе от стаята а аз останах на леглото, беше ми скучно и отново започнах да чета от книгата си.

Александър

-Имаме износ на оръжия до Москва, но има вероятност да ни хванат.
-Александъре, слушаш ли ме?

-Моля?!

-За какво мислиш?

-Лиглата си е писала с бившето гадже, била го обичала. Кучка!

-Знаеш как действаме?!

-Вчера се държа зле и с мама. Качих в в стаята ѝ я изчуках. Не можеше да говори лиглата след това, не искала да яде - да гладува тогава. Майка има здравословни проблеми а Даричка я ядосва. Ако продължава така ще я обезобразя че и родителите ѝ няма да я познаят.

Дария

-Дария...Дария !

-Оф, тази какво се е развивала?!

-Дария

-Какво?! Какво искаш от мен?

-Внимавай, не се дръж така с мен!

-Какво искам от мен?

-Идвай долу да помагаш. Бързо!

-Идвам - излязох от стаята, нямах сили и едвам слязох по стълбите. Тръгнах към кухнята, нареди ми да изчистя прозорците в кухнята. Не можех да се държа на краката си. Онзи идиот днес щеше да се прибере отново рано.

-Хайде по-бързо, нямаме цял ден!

-Не мога по-бързо, все пак това е голям прозорец.

-Ти отговоряш ли ми?!

-Не!

-Внимавай лигло!

-За Бога, кагато съм готова тогава ще помогна и с вечерята!

-Дария - Господи помогними! Моля те!
-Къде е Дария?

-Тук съм!

-Я ела тук веднага - отново ме хвана за лакатя ѝ ме завлече в стаята. Хвърли ме на леглото и ми удари шамар.
-С КОЙ СИ ПИШЕШ ТИ? КАКЪВ Е ТОЗИ ИВАН? МОМИЧЕНЦЕ, ВНИМАВАЙ ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ ПОТРОША. ЗАЩО СИ ПИШЕШ С НЕГО, МНОГО ЛИ МУ ВЯРВАШ ЗА ДА МУ ПИШЕШ ДА ТЕ СПАСИ. ВНИМАВАЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ ОБЕЗОБРАЗЯ ТАКА ЧЕ ДА НЕ МОГАТ ДА ТЕ ПОЗНАЯТ ВАШИТЕ. - през цялото време викаше и ме удряше. В един момент просто загубих съзнание и затворих очи. Господи благодаря че ме прибра от този свят.

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️

Извинете ако има грешки в текста
Приятно четене! 💗🍀
Хубава сряда!

Vote /Comment ❤️