The Doomed (+18) | ✔️

Глава втора - 2

Дария

Отворих очи и огледах стаята. Явно не съм сънувала! Станах от леглото и влязох в банята, пуснах душа и се насладих на топлата вода. Увих розовата кърпа около тялото си и излязох от банята. Взех тениската, бялата тениска от снощи и късите панталонки които грабнах докато Александър ме дърпаше. Вързах косата си на произволен кок и седнах на леглото. Някой почука на вратата и чух звука на ключа.

-Добро утро! - Татяна влезе в стаята с закуска. Приближи се до леглото и остави подноса на нощното шкафче.
-Как си?

-Добре съм
-Как отключи?

-Взех резервния ключ. За всяка врата има един или два резервни. Дано вещицата не забележи че ме няма.

-Еилина тук ли е?

-Отиде в фирмата

-Мамоо - През вратата влезе едно малко момченце. Толкова е сладък!
-Здравей!

-Здравей
-Аз съм Дария!

-Аз съм Борис
-Ти жена на вуйчо ли си?

-Да

-Много си красива!

-Благодаря, маник

-Бори, хайде отиди да си играеш!

-Добре, мамо

-Много е сладък!

-Осиновен е! Приени доста бързо, като негови родители. Никифор го обича като свои син.

-Това е много хубаво! А и ти отива да си майка.

-Благодаря! Аз слизам да не се досети
-Първо ще заключа след това ще пъхна ключо под вратата.

-Благодаря! - прегърнахме се и тя тръгна
-А, Тяна ще ми донесеш ли късата розова парти рокля? Тя е в гардероба на една закачалка.

-Веднага шефе! - засмяхме се

Александър

Днес беше дълъг ден, постоянно мислех за Дария. Заключих я там, но ми стана гузно. Бях пред имението, сестра ми и брат ми си тръгнах по-рано, а аз останах. Влязох вътре и веднага ме посрещнаха с голямата отрупана с ястия маса. Веднага седнах на мястото си, и чаках Татяна да извика Дария.

-Как си, сине? - попита ме мама

-Добре! Изморен съм!

-Милото ми момче! - Като най-малък съм и най глезен. Аз съм любимеца на мама. Всички седнахме на вечеря само Дария не е тук.