Нека да е зима :3

втори шанс..

Слязох да отворя и пред мен се появи Стив.
- Какво правиш тук? -.-
- Оооо, миличка.  . Как си слънчице?
- Добре съм. Но защо те интересува? Разкарай се.
- Няма. Дошъл съм, за да си поговорим.
- Какво искаш?
- Може ли да вляза?
- Влизай. Имаш 2 минути.
- Мерси. Така... дошъл съм да си поговорим за нашите отношения....
- Няма ''нашите'' и ''отношения'', скъсахме преди 2 години. Ти много добре си спомняш, аз също... Нямам намерението да си провалям живота заради теб... отново. Едва не умрях предишния път, заради тази раздяла. Живее ми се, Стив.
- Разбирам, ако ме мразиш... да. Разбих ти сърцето, но наистина много съжалявам. Иска ми се нещата да са както преди. - каза той и се приближи към мен.
- Съжалявам, Стив. Не мисля, че съм готова отново да преживея всичко, което стана преди. Ами ако пак ми изневериш? не мога да съм сигурно. Провали веднъж живота ми... вече не.
- Знам.. знам.. разбирам те, но дай ми 2-ри шанс... - каза той като ме гледаше право в очите. - Обичам те, Кара.
- Аз... ъмм.. Стив.. Не знам дали все още изпитвам нещо към теб... Вече се страхувам дори да ти вярвам... не знам какво ще стане между нас, но ако се съберем съм сигурна, че нещата няма да са както преди, защото аз ще си спомням какво направи. Няма да мога да го преживея.
- Но... добре. Ще те оставя да помислиш, но да знаеш, още те обичам, Кара и не мога да си простя това, което направих с теб преди 2 години. Съжалявам.
- Благодаря, Стив. Да наистина ще помисля и то сериозно.  Довиждане.
- Чао.
Изпратих Стив до вратата. Затворих я и се облегнах на нея. Чувствах се прекрасно. Аз имах чувства към него, наистина, но не бях готова отново да се съберем. 
В този момент телефона ми извибрира...