Нека да е зима :3

Част 12

Там стоеше някакъв мъж. Приличаше ми на 40 годишен. Но не го познавах. Той ме погледна и се усмихна.
- Красивата ми тя - каза той.
- Извинете? Трябва ли да ви познавам? - казах аз объркано.
- Ъм.. Кара. Аз съм баща ти. smile emoticon - каза той.
- Моля?
Сега е момента да ви кажа, че татко ни е напуснал, когато съм била на 1 годинка. Не го помнех. Даже и сега не успях да го позная. И как така той реши да се върне сега?
- Влизай. - казах аз и се отдръпнах от вратата.
- Благодаря. ; Хубава къща имате smile emoticon
- Щеше да е и твоя ако не си беше тръгнал.
- Да Кара, така е. Знам, че сбърках и много съжалявам. Но беше наложително. С майка ти не се понасяхме.
- Аааа вярноо. То детето ви не е важно.
- Исках да се върна, но нямах възможност. Разбрах от сигурен източник, че си преживяла амнезия. Съжалявам.
- Да така беше.
С баща ми си говорихме няколко часа, докато той ми разказваше неговите преживелици и аз своите. Клара също се включваше в разговорите.
Изведнъж в ключалката на вратата се превъртя ключ. Майка ми стоеше на вратата.
- Какво...? - не успя да продължи тя. Изпусна чантите си на земята и се загледа уплашено, но и едновременно учудено така наречения ми ''баща''.

- Ти... НИЩОЖЕСТВО, какво правиш тук? Ти... ти провали това семейство и нямаш право да се явяваш пред очите ми.
- Ъм... съжалявам за това, което стана и затова дойдох. Исках да си изясним всичко.
- А аз не искам. Ще те помоля на секундата да си тръгнеш.
- Добре, но мога да се върна по-всяко време, ако поискам.
- Не няма. Кара, обади се на полицая Джейкъб. Той ме познава. Кажи му, че искам да ми подсигури денонощна охрана и да не се допуска този човек *посочи баща ми* до къщата.
- Не можеш. Стигна твърде далеч. Нищо лошо не съм направил. Да, изоставих ви, но беше наложително. Знаеш какво беше тогава.
- РАЗКАРАЙ СЕ! - мама вече не издържаше.
- Добре, махам се. Ще се видим пак.
Това прозвуча като заплаха отправена към мама.
- Изчезни - казах аз. - по-добре е за теб.
- Баща съм ти не ми говори така.
- Не не си. Ако ми беше баща щеше да си до мен. Нямаше те. Направи си сам изводите.
- Пикла.
Тръгнах към него и го ударих с все сила в лицето, с юмрук. От носа му потече кръв. Мама използва момента докато е разсеян да го избута навън. Затръшна вратата след него.
Мама ме погледна... ( съжалявам за голямото забавяне) :)