Нека да е зима :3

част 11 :)

След 3 дни ме изписаха от болницата като ми поставиха диагнозата: Амнезия.
Следващите няколко дни Клара, майка ми и други мои приятели се опитваха да ми припомнят всичко, от моето минало. Но имах странното чувство, че не ми казват всичко.
Имах някакви мъгляви спомени за момче, много красиво момче. Но не го познавах. А може и да го познавам? Но ако аз всъщност знам кой е защо останалите не ми казаха за това?
Един ден докато стоях у дома някой почука на вратата.
Отидох да отворя. На вратата стоеше момчето, което се появяваше в спомените ми. Беше много по-красив в реалността.
Пуснах го да влезе, защото явно искаше да ми каже нещо.
Разказа ми кой е. Разбрах много неща за него. Той ме е познавал от много време, в училище *въпреки, че аз не помнех*. Каза ми, че много ме е харесвал и винаги е искал да станем гаджета, но не е смеел да ми предложи. Явно той не лъжеше.
След като приключи той ме попита дали искам да станем гаджета. Съгласих се.

 
Изпратих го до вратата и на прага стоеше Клара. Тя погледна Стив с отвращение. Той ѝ се усмихна и мина покрай нея. Обърна се към мен и ми каза, че ме обича.
Клара ме погледна объркано, докато той се отдалечаваше.
- Какво става тук? Стив защо е идвал?
- Ам... искаше да поговорим и ми предложи да станем гаджета. Аз приех. Каза ми, че никога не е имал възможността да ми каже, че ме обича.
- Кара, трябва да ти кажа нещо.
- Слушам.
В следващия 1 час Клара ми разказа цялото ми минали със Стив.
Разбрах, че сме били гаджета преди няколко години и че той ми е изневерил и аз съм го зарязала. След това не сме си говорили, но после пак сме тръгнали. И това, което ме потресе е, че той е виновен за амнезията ми. Клара ми каза, че ме е ударил с бухалка, защото аз съм скъсала с него отново. Влязъл у дома и докато с нея сме били в стаята ми той е бил скрит. Като съм излязла той ме е ударил и е избягал.
Бях на ръба на лудостта. Как? Защо? Не ѝ вярвах. Стив се държеше прекрасно с мен, докато беше у дома. Нямаше как да е направил такова нещо. Или аз да не помнех заради амнезията? Изведнъж в ума ми започнаха да изплуват множество спомени за миналото ми със него. Малко по-малко спомените започнаха да се завръщат. Спомних си всичко.
- Права си! Спомних си, КЛАРА  Спомних си, че този кучи син ме удари и аз изпаднах в безсъзнание. Помня всичко!
- Сериозно ли? - тя ме погледна невярващо. - Олелелелелле, Караааааааааа  Слънчице мое  Много се радвам. Майка ти ще е на върха на щасти.... - тя не успя да довърши, защото на вратата се позвъни.
Там стоеше...