Нека да е зима :3

Шокиращата новина на майка ми :(

В този момент телефона ми извибрира. Беше Стив. Пратил ми е текстово съобщение, което гласеше: ''Все още те обичам. "
Божичко, бях на върха на щастието. Качих се в стаята си и седнах на компютъра си. Нямаше нищо интересно. Докато Стив не ми писа. С него си писахме по 12 часа вечерта.   И преди да приключим разговора той ми каза, че ме обича. Отново.  Изключих компютъра и си легнах. Чух, че майка ми се прибира от поредния тежък ден в работата и реших да стана, за да я видя как е.
- Хей, мамо.
- Здравей. - каза тя унило.
- Какво е станало?
- Шефовете на фирмата мислят, че съм изключително добра в това, което правя... - започна тя.
- Това е хубаво.
- Да, така е. Но искат да стана помощник-шеф на фирмата.
- Супер, мамо. Поздравления.
- Мда, но искат отговор утре. А аз...
- Приеми.
- Добре, ще помисля още малко.
- Окей. Обичам те  Лека нощ.
- Лека, слънце.
Качих се в стаята и си легнах. На сутринта станах и видях мама да грее от щастие.
- Уууу, много си щастлива днес.
- Дамм. Приех службата като заместник-шеф. Стягай багажа изнасяме се в Мадрид, където е и фирмата.
- Какво? - казах аз. За части от секундата живота ми се преобърна - какво изнасяне?
- Трябва да се изнесем в Мадрид. Там имаме осигурена дори къща. Подарък от шефовете на фирмата. Затова се преместваме да живеем там. Не е ли страхотно.
- Не не е мамо. Ами приятелите ми? Всичко ми е тук. Защо не ми каза, че има и заминаване?
- Казаха ми днес. Аз вече приех, не мога да отхвърля.
- Трябва да помисля. - казах аз и се качих в стаята си. Приготвих се за училище и тръгнах.
Клара ме чакаше отпред. Разказах ѝ всичко набързо, а след като приключих тя ме гледаше все едно съм убила човек. Започна да крещи и плаче.
- Клара, успокой се!
- Ненененнен. Моля те не заминавай. Какво ще правя без теб? Ти си ми упора. По-добра приятелка от теб няма. Недей моля те.
- Трябва. Но ще се виждаме всеки ден по Skype.
- Нее. А през останалото време? Ти няма да си говориш с мен постоянно, но аз какво ще правя?
- Ще се опитам да измисля нещо. Обещавам. Само спри са плачеш. Моля те
- Добре.
Стигнахме до сградата на училището и отпред чакаше Стив. Ако заминех всичко между нас щеше да пропадне. Мислех, да ми кажа днес, че има голяма вероятност да замина за Мадрид. Но как?
Стив ни видя и се приближи към нас.
- Хей, Стив. - казах аз.
- Хей, Кара.  Как е?
- Хм.. добре е .
Със Стив имахме час по математика, а Клара - информатика. Разделихме се и аз казах на Стив.
- Ъмм.. трябва да ти кажа нещо важно. Относно нашите отношения.
- Не искаш да се съберем нали? - той понечи да си тръгне.
- Не. Аз... чакай! По-важно е.
- Слушам...