Нека да е зима :3

Слагам ново начало!

Станах от леглото. Облякох се, взех токчетата си в ръка, а Стив все още беше на леглото и гледаше изомено!
Край! Немога да живея повече така, ще се преместя, ще започна живота си от начало, не искам повече да се занимавам с глупости! Мислите ми бяха прекъснати от звъненето на телефона ми, беше мама.
-Да. (отговорих)
-Мила, имаме проблем, моля те прибери се по-бързо! (изрече разтревожената жена)
-Какво е станало, мамо? (Казах аз изплашена)
-Баща ти. Тук е!
О, подяволите какво прави този пак у нас? Защо все на мен?
-Добре, мамо! Идвам си.
Запътих се към спирката където имаше няколко таксита. Качих се и казах адреса си, помолих шофьора да побърза! Докото колата се движеше, аз се бях загледала през прозореца и се бях, замислила за това което се беше случило и какво ще правя от тук нататък.
Стигнахме до нас, платих на шофьора и слязох. Влязох вкъщи а там на дивана ме чакаха майка ми и онзи човек, който ми беше трудно да нарека баща.
-Кара. (започна майка ми с треперещ глас) -Баща ти вече иска да има връзка с теб, иска да излизате и да присъства в живота ти. Може би ще живее у нас няколко месеца за да можеш да свикнеш с него.
-Нямам ли право на глас...аз каква съм в тази къща. (разкрещях се и побегнах към стаята си) Ще си събера багажа, след месец ставам на 18 нямат право да ме задължават нищо, с никой няма се виждам, заминавам! Отивам в Париж. Решено е. Сълзите капеха върху дрехите, които подреждах внимателно в куфара...

НА СУТРИНТА
Събудих се затрупана от дрехи...беше към 10 часа, станах от леглото и отидох към банята. Чух някой да крещи в другата стая...чух  майка ми как крещеше очевидно на баща ми ..заслушах се в разговора им. И разбрах, че той иска да спи при нея, иска да се съберат..ах този нещастник, няма да го допусна, веднъж съсипа майка ми, не и отново. Нахлух в стаята, при което те млъкнаха. Приближих се към него.
—Изчезни от дома ни! (Казах тихо, през зъби. )
—Никъде няма да ходя искам пак да сме си едно семейство.
—Да беше помислил за това преди 17 години, вече е късно. Напусни! (изкрещях яростно аз и го изблъсках през вратата)
—Мамо, добре ли си? Този направи ли ти нещо? (запитах разтревожено, изплашената,плачеща жена)
—Не, скъпа, всичко е наред.
—Имам план. (казах на мама) и и разказах за всичко това, което си мислех, да се изнесем в Париж, да си заживеем там, щяхме да вземем и Клара ..всичко щеше да е супер.
В същото време някой позвъни на вратата...