Нека да е зима :3

Част 9

Видях Стив да се насочва към нас. Забързахме крачката и се насочихме към колата. Той се затича след нас.
- Махай се, шибан мръсник. Не искам да говоря с теб. - изкрещях аз.
- Не, Кара недей! Не е това, което си мислиш.
- А какво е? Спал си с друго момиче. Чух баща ти.
- Не е така/.
- Да бе да. Разкарай се. КЪСАМЕ! ЗАВИНАГИ! Знаех си, че така ще стане.
- Не моля!
- Изчезвай. И да те информирам след няколко дни се изнасяме в Мадрид. Радвам се, че никога повече няма да те видя, глупако.
Той застана на едно място и ме погледна жално. Аз се качих в колата и потеглихме.
Прибрахме се и аз веднага се качих в стаята си. Не бях тъжна. Знаех си, че той нямаше да устои и щеше да преспи с някоя друга. Той си беше такъв и аз вече му бях свикнала.
Слязох долу, за да си налея водя и Стив беше в коридорчето, което води към вратата.
Аз се приближих към него и му забих такъв шамар, че главата му се завъртя. Той беше изненадан.
- Изчезвай!
- Обичам те!
- Вече не ме интересува! Изчезвай!
- Добре щом искаш така се махам. Сбърках и съжалявам.
- Какво винаги! Изчезвай и не ми се мяркай повече. Не искам да ми проваляш живота.
Той тръгна към вратата и излезе, а там стоеше...