Част 10

308 22 3
                                    

Той тръгна към вратата и излезе, а там стоеше Клара. Тя погледна Стив и после мен. Видя, че съм ядосана и издърпа Стив навън.
- Махай се, какво пак си ѝ направил? - каза Клара ядосано.
- Не те интересува.
- Интересува ме, простак такъв. - каза още по-ядосано тя.
- Махни се от пътя ми. - каза той и я изблъска.
- Шибан кучи син. - изпсува тя и по повали в гръб. След като се обърнаха с лице един към друг, тя го удари с юмрук в челюстта. От устната му потече кръв.
- Какво правиш, пикла такава? - каза той ядосано.
- Защитавам приятелката си от теб. Тъпанар. Махай се от тук и никога не се връщай.
Аз отидох до тях и вдигнах Клара, която беше паднала, защото Стив я отблъсна. Ритнах го в лицето и се прибрах в къщата заедно с Клара.
- Чувствам се много добре, трябваше отдавна да го направя.

Изведнъж чухме някакъв странен шум да идва от коридора. Върнахме се там и видяхме Стив с огромна бухалка. Като ни видя се насочи към нас. Ние изпищяхме и веднага влязохме в стаята ми като заключихме вратата. Стаята ми беше на ниско и за всеки случай отворихме прозореца, ако той разбиеше вратата.

След няколко минути чухме чупене на нещо, а след това всичко затихна. Чухме и затръшване на врата. Предположихме, че си е тръгнал, но все пак изчакахме няколко минути. Отворих предпазливо вратата и изведнъж Стив изкочи пред мен и ме удари с бухалката по главата. И всичко стана черно.
(...)
Събудих се в болнична стая, една жена и момиче стояха до мен. Погледнах ги объркано. Какво ставаше тук? Защо бях в тази стая?
- Кои сте вие? - объркано попитах аз.
- А... ъм.. не ни ли помниш? - каза по-младата.
- А трябва ли? - погледнах ги аз.
- Олеле, тя не помни - каза по-възрастната жена.
- Какво става тук? - казах аз.
По-младото момиче каза, че се казва Клара и набързо ми разказа всичко, което се беше случило. Нищо не разбирах. Къде живееш и кой беше този Стив? Защо е бил у дома и ме е нападнал с бухалка?
- И това е всичко - каза така наречената ''Клара''.
След 3 дни ме изписаха от болницата като ми поставиха диагнозата: Амнезия.

Нека да е зима :3Donde viven las historias. Descúbrelo ahora