Нека да е зима :3

Изигран :) :*

Мама ме погледна...
- Това беше... Прекрасно! Браво мила. Не е хубаво да подкрепял такова отношение, но това наистина ми хареса. Но моля те ако пак се появи не го прави. Защото вече може да заведе дело за насилие.
- Мерси, мамо.
- Сега отивай в стаята си. В 19:00ч. вечеря. Аз готвя.
- Супееееер. Не си готвила отдавна.
Мама ме погледна изненадано. Не подозираше, че помня това, защото не ѝ казах, че си възвърнах спомените.
- Оооо, мамо, амнезията изчезна. Помня всичко.
- Сериозно ли? - така ме погледна ококорено.
- Да, наистина
- Това е прекрааааааааааааасно - започна да вика тя.
Аз се качих в стаята си и видях, че някой ми е писал. Беше Стив. Този... *няма да казвам, че може да четат малки деца*. Ядосах се. Леле, ако Клара беше тук *тя си тръгна след като ''баща'' ми излезе*. Погледнах текста:
'' Слънчице, искаш ли да излезем утре вечерта? Ще дойда да те взема в 19:00ч. Обичам те. ''
Оууууу, имах план. Щях да отида с него на вечерята и да се правя, че амнезията ми не е приключила и накрая ще му разкрия всичко...
Стана 19:00ч. и слязох долу, защото лигите ми потекоха. :д Миришеше ми много вкусно
Мама стоеше в кухнята до печката. Беше приготвила пиле с картофи, а отгоре разтопено синьо сирене. Тя помнеше. Като малка това ми беше любимото.
Нахранихме се и аз се качих в стаята си и си легнах.
Събудих се ,станах и отидох на училище. Но не стана нищо интересно. Не видях Стив нито в клас, нито по коридорите.
Прибрах се у дома, като се чудех защо го няма. Нали бяхме ''гаджета''.
Стана 18:00ч. В 19:00ч. Стив щеше да дойде. Облякох черна прилепнала рокля дълга малко над коленете, прибавих черни обувки на висок ток и черно блестящо портомоне. Сложих си сребърните обици, колието, гривната и пръстена. Сресах косата си, напарфюмирах се и бях готова. Беше 18:50ч.
Той щеше да дойде всеки момент.
Стана 19:00ч. и той се появи на вратата.
- Хей, скъпа.
- Здравей.
- Ще тръгваме ли?
- Да, само да си взема палтото.
- Окей.
Влязох вътре, навлякох палтото си и сложих в него една от ножките ми, които криех из цялата къща. При нужда. Пуснах я в джоба на палтото и отидох пак при Стив. Излязохме от къщата и се качихме в колата му. Той запали и потеглихме. След 10 минути пристигнахме до ресторанта, който се намираше на пристанището. Стив имаше пари и можеше да си позволи всичко. Когато погледнах към морето... сърцето ми спря. Там имаше кораб, на който пишеше със светещи букви - ''Клара, обичам те! ''. Това беше толкова сладкооо.
Но не, нямаше да омеквам. Трябваше да го излъжа както трябва.
Влязохме в ресторанта.. поръчахме и зачакахме поръчката ни да дойде.
- Толкова си красива!
- Ам... Благодаря.
- Обичам те
Аз наведох глава, защото се изчервих, а той се засмя при моята реакция.
Храната дойде и ние започнахме да ядем. Никой не обели и дума. След като приключихме Стив плати и ние се отправихме към кея, където беше закотвен кораба. беше наистина голям, и само наш.
Качихме се на кораба и там ни чакаше маса със свещи. Имаше 2 чаши и една бутилка шампанско - едно от най-скъпите.
Той наля на мен и на него и заедно отпихме. Беше хубаво.
След това той ми каза да слезем долу. В някаква каюта. Съгласих се и той ме поведе през лабиринт от стаи. Влязохме в една, която беше украсена в червено, бяло и розово. Имаше свещи и рози.
Знам какво щеше да последва...