Надежди и мечти

Край

Здравейте, мили читатели! Историята е до тук. Искрено съм благодарна, че четяхте опита ми за някакво подобие на епическо произведение.
От това, което виждам, мога да кажа, че очакванията ми за историята бяха по-големи. Да, в крайна сметка се оказаха 9 глави, а не това беше целта ми.
Мисля да започна с нова история. Този път ще опитам друг подход.
Е, оставям Ви с познатите вече персонажи, вярвам, че ще успеят да се сбогуват с Вас:

- Ще получа ли Оскар за най-добра художествена героиня?

- Франция! Ама че си! Ако изместиш Аврора, Пепеляшка и Снежанка, признавам те! - Гриър побърза да й отговори.

- Ама аз съм руса! Не е ли достатъчно?

- Забрави, блонди, аз ще ти дам чаша, на която пише: "Нуждая се от донър на мозък". Приеми я за Оскар. Повярвай ми, такава награда даже принцесите от приказките нямат... - Чери също се включи в разговора.

Франция ококори очи и повдигна вежди, след което изписка от радост и проговори:

- Имам най-страхотните приятелки! Първо, искам да благодаря на рода си, понеже почти всички сме руси... на кучето си, че ме олигави с лигите си сутринта, на баба си, която по погрешка прибра сутиена ми в хладилника....

- Вяра, защо и даде чаша? Не виждаш ли, че ще благодари даже на мухите в стаята! - Гриър се намеси.

- Обичам я, какво да я правя? Виж колко е щастлива!

- Сетих се! Досега мислих и установих, че да изместя Пепеляшка и другите принцеси, ще бъде трудно. Ето защо мисля да си запазя прозвището "Франция". Звучи величествено. Да, аз съм принцеса...

- Точно така. Нали някой на скоро ни разказваше шеги: "...Нали знаете кой е най-краткият виц? Една блондинка мислила!" - Мария се обади с доза смях.

И трите се засмяха.

- Е? Май беше толкова... Сега ни трябва друго произведение, в което да участваме. Винаги трите, нали? - Чери попита най-добрите си приятелки.

- Винаги - отговори Франция.

- Завинаги - прибави и Гриър.

- Честита Коледа! - провикна се изведнъж французойката и прегърна приятелките си.

- Тъпа блондинка! Март месец е!