Надежди и мечти

Втора глава

По пътя към училище срещнах Чери и Франция.

Говореха за нещо. Заслушах се.

- О, толкова е сладък и прекрасен, като го видя, коремът ми започва да се върти на центрофуга! - замечтано се прехласваше Франция.

- Шегуваш ли се? Из училището се носи слух, че ще те кани на среща. - сериозно отговори Вяра.

- А? Какво? О, сладки французи да са ми на помощ! Боян ще ме кани на среща? Ох, ще припадна! - Франция започна да драматизира. Явно тази сутрин е в добро настроение.

- Ау, най-накрая Боян се реши да покани най-готиното момиче в училището! - засмях се аз.

В интерес на истината, Бо е наистина готин. Двамата с Франция се харесват от сумати време, ама все не можеха да се наканят да отидат на среща, та какво остава за нещо друго. Сетих се, ако те станат гаджета, аз ще мога да се срещам с Владо! Не заради друга причина, Боян е барабанист в бандата, в която Владо е вокал. Китаристите са Дани и Боби. Та, четиримата се движат постоянно заедно и са най-добри дружки. Не мога да си спомня само името на бандата им, нещо на английски беше...

Влязохме в училището. Повярвайте ми, ако бяхте видели сградата, щяхте да го наречете затвор. Има решетки на прозорците! Побързахме да влезем в час. Ужас, биология. Не че не харесвам биологията /само малко, де/, но имам спомени как една година усилено изучавахме процеса размножаване и как аз имах шестица. В моя случай да получа шестица си е направо Божи дар... Госпожата бърбореше, нищичко не й разбирах.

На голямото междучасие излязохме от затвора за закуска. Гадно, че в българските гимназии няма столова. Щеше да е по-лесно за учениците. Но разбирам логиката на някои хора 'Не стига, че им осигуряваме образование, а сега и храна!'. Добре, че винаги има в близост магазинчета, а понякога ресторанти и пицарии. Как само се радвам, че това е последната ми година тук. Още не съм мислила за университет, но Чери и Франция се подготвят за Софийския. А аз за къде съм без тях?

Бях потънала в мисли, когато отново влязохме в училището. Докато вървяхме из един от коридорите, го видях. Сърцето ми се разтуптя. Не можех да спра да го гледам. Бях като хипнотизирана. Чери ме побутна леко с лакътя, мисля, че е забелязала, че съм спряла да мигам.

- Гриър, дай го по-полека! Ще го изядеш само с поглед, а не ти го препоръчвам, понеже и без това искаш да отслабваш... - започна да се изказва Чери, докато Франция не я прекъсна.

- Тя не те слуша. Не я ли виждаш? Като котка пред месарница е. Тлъста дебела котка. - двете се спукваха от смях, но аз не им обръщах внимание. Бях се втренчила в красивите очи на Владо.

- Ти сериозно ли? Току-що ти казахме, че си сумо-сестричка, а ти нищо? Без идиотки или гаднярки? Ай, това момиче е влюбено! - Чери философстваше на глас.

- Гриър, Гриър, One Direction ще имат концерт в България! - Франция крещеше в ухото ми.

- Наистина ли? Шегуваш ли се? - възторжено отвърнах аз.

- Разбира се, че се шегувам, нали трябваше да те изкарам от транса ти.

- Гаднярка! - отвърнах й нацупено аз. Извинете, да, харесвам One Direction и съм луда фенка. Представете какво чудовище е тая русокоска, та да се шегува с нещо толкова... толкова важно!

- Благодаря ти за комплимента, а сега бързо към час, понеже ще ме изпитват и трябва да си преговоря. - Франция се завайка и забърза стъпките си.

Всички в коридора ни гледаха, сигурно заради шумното изпълнение на гаднярката с прякор на страна. Разбира се, че говоря за Франция! Чери си е ангелче, е, освен като започне да говори. Защо Бог й е дал уста? Влязохме в час. Литература...ясно защо Франция е толкова притеснена. Да кажем, че тя трябва винаги да е перфектната. Към българския език и литературата проявява чувство за отговорност. Странна е и не е от хората, които можеш веднага да разучиш и анализираш. Като лабиринт е, докато при Чери е някак по-лесно. Вяра си е Вяра. Каже ли нещо, така е. Не говори закодирано. Честно казано, по-възможно е да разбера Чери в някои ситуации, отколкото Франция.

Неусетно часовете свършиха. Наистина изпитаха Франция и й писаха шестица. То оставаше да й пишат по-ниска оценка, щеше да почне Третата световна война, не познавате тази руса мацка и възможностите й.

- За септемврийски ден е доста студено. - отбеляза Чери на излизане от двора на гимназията.

- Да, може би училището и времето са се хванали на бас кой може да ти развали настроението повече. - замисли се Франция.

- Убедена съм, че всички знаем кой е победителят. - обобщих аз. Всички се засмяхме.

И през цялото време, докато се приберем по домовете си, не спирахме да се смеем.

Минаха няколко дни, седмица, две. Не ставаше нищо интересно.