Надежди и мечти

Пета глава

Вечерта заспах с най-глупашката усмивка, съществуваща някога. Говоря напълно сериозно, защото сестра ми Елена се уплаши. Дори провери дали нямам температура. Ако не я познавахте, щяхте да кажете, че е грижовна, може би сестрата мечта. Е, много сте заблудени, мили мои. Тя е десет години по - малка от мен и сега е втори клас. Кара ме да й решавам задачите по математика....дяволчето малко. С Франция обаче се разбират перфектно! Пеят песни, танцуват, тръпки ме побиват, като се сетя. Чери също е скептично настроена към по-малките сестри, защото и тя има. Да, говоря за онази, която е готова да размени срещу моторджията красавец.

Никой не би повярвал, че ще стана толкова рано, шест и половина сутринта е. Обмислям всичко от вчера. По план след половин час ще ми звънне Вяра. Нямам търпение да й разкажа за парка и Боби, но не искам да я събуждам, знам, че и тя обича да спи не по-малко от мен.

Закусвах, когато чух звъненето на телефона.

- Ало? - исках да се уверя, че е Чери.

- Добро утро! - поздрави ме весело.

- Трябва да ти кажа нещо! - започнах да говоря, докато не ме прекъсна тя:

- И аз трябва да ти кажа нещо!

- Добре, ти първа - предпочетох да и дам път.

- Марто ми предложи днес да излезем! - като нищо ще експлодира от щастие.

- А? Марто ли? - попитах леко учудена.

- Братовчедът на Ивето. Красавецът с мотора. Богът в човешко тяло.... - Вяра щеше да продължи, докато не я прекъснах:

- А, не! Спри! Страх ме е, че след малко и егенето ще му кажеш - чух, че се засмя. - Снощи съвсем ненадейно се натъкнах на Боби в парка. Седяхме на една от пейките и си говорехме. И много ми хареса, но сякаш изневерявам на Владо...

- Гриър, ако все още не си се ударила по главата, ела аз да го направя! Повтарям ти го отново - вие не сте гаджета, ти си психично болна и ще се постарая да ти издействам жълта книжка! Той не ти е мъж! Аз не съм нито кума, нито шаферка! Ти си обсебена! Стига! Веднъж момче да те заговори и ти да се чувстваш гузна.... личи си, че Борислав те харесва, остави момчето да си свърши работата! - и двете се смеехме истерично след думите й.

- "Да си свърши работата" - имитирах я с писклив глас. Коремът ме заболя от смях.

  За миг си спомних усмихнатото лице на Боби снощи. Харесваше ми контрастът между зелените му очи и червената коса.

- Отивай да се оправяш, ще се чакаме на обичайното място, обаче с Франция ще се срещнем направо в училището - Чери ми заговори, беше се успокоила вече.

- Защо няма да върви с нас? - учудих се.

- Ами, не съм сигурна, но мисля, че е свързано с Боян.

- Добре, няма проблем - отговорих  и тя ми затвори.

Облякох се и стегнах косата си на кок. Навън духаше силен вятър. Ама разбира се! Няма да е Кюстендил, ако не духа вятър!

  С Вяра вече пресичахме входната врата на гимназията, когато видях русата коса на Боян. Беше я вдигнал нагоре. И, о, Франция беше с него? Чери беше права.

- Тя наистина е дошла с Бо, а? - обърнах се към Вяра, за да срещна очите й.

- Не можеш да спреш любовта... особено когато Франция е замесена - смеейки се запътихме към русата двойка. Ей, това беше умно! Той е рус, тя е руса... бива ме!

- Здравейте, дами! - Боян ни поздрави, след което се усмихна.

- Добро утро - промърмори Чери. Повторих думите й и прегърнах французойката.

Тръгнахме към час. Бяхме четиримата. Тези да не би да са гаджета? Леле! Франция не спира да се хили. Няма що! Все нещо е станало.

  - Започвай да пееш! - Чери беше настойчива. Бяхме свършили училище и вече вървяхме по улицата наблизо.

- Утре ще излезем. Мисля, че на нещо като среща - русокоската здравата се ухили, сякаш цял ден е чакала да каже тези думи.

- А пък аз днес с Мартин - Вяра също започна да се хили. Тия нямат спирачка...

- Нали беше Марто? - попитах я.

- Ох, Марто му казват накратко, а цялото му име е Мартин. Така,  както всички казваме на Боян 'Бо'.

Започнахме за се смеем.

- От близо е дори по-красив - Вяра май се размечта.

- Не съм го виждала, но не мислиш ли, че е малко опасно? Запознала си се вчера с него и веднага излизате - Франция изглеждаше леко притеснена.

Чери надигна едната си вежда.

- Братовчед е на Иваница, колко опасен може да е? А и знаете ме, разпитах за него и не съм чула лоша дума - Чери се защити.

Ама, че клюкарки.....

Видях отново Виктория и Владо. Прегърнати. Вървяха по улицата срещу нас. Франция забеляза посоката на погледа ми.

- Знаеш го Владислав, няма да бъдат гаджета още дълго - опитът й да ме успокои почти сработи.