Надежди и мечти

Осма глава

Ако някой мой познат види какво правя, ще ми се изсмее в лицето. Говоря сериозно. Стоя пред блока на Чери и съм готова да правя глупости.

- Вярааа - крещях с все сила. - Моля те, покажи се.

Имам чувството, че съм попаднала в Шекспирова творба и че всеки момент Чери ще излезе с рокля от 16 век, извиквайки ми радостно: "Мили ми Ромео, нима това си ти?". Да, Франция ми набива какви ли не глупости в главата. Ами, тя е виновна. О, а когато започне да говори престорено...сякаш някой току-що я е извадил от миналия век. Но няма да забравя как се правеше на тъпа блондинка на едно събиране на One Direction. Това е незабравим момент. Вяра накрая не издържа и започна да я удря с косата си. А аз заснех всичко. Абсолютно всичко. Затова на всяко събиране у Франция пускам клипа и трите се търкаляме по земята от смях. Буквално.

Лошото за нас с Чери е, че Франция е по-умна от двете ни, взети заедно, но е достатъчно благородна и добра, за да ни позволява да й казваме понякога "тъпа блондинка".

- Какво искаш? - Чери беше кръстосала ръце пред гърдите си и не искаше да ме погледне. Звучеше спокойна.

Пуснах от телефона си песента "She looks so perfect" на групата 5 seconds of summer. Чери ги обожава. А и това е песента, която пеем нощем трите с Франция и Вяра по площада на града, когато се разлигавим. Да, плюс факта, че започваме да гушкаме лампите. И да тичаме като полудели.

Започнах да крещя текста на песента, а на припева дори подскачах. Старая се, де!

Когато приключи крандиозното ми изпълнение, задъхана започнах да говоря:

- Направих ти пингвин. Ако има кръв по него, не се притеснявай, от моя пръст е.

Започна да се смее. Факт: аз и шиене - невъзможна комбинация. Последният път, когато се наложи да шия, за малко не оставих без очи всички около мен. Дълга история е...

Вратата срещу мен се отвори и Вяра излезе.

- Мир? - подадох плюшената играчка, приличаща на пингвин.

Тя я грабна от ръцете ми и ме прегърна, след което отговори:

- Единствено, ако обещаеш, че предишната Мария ще се върне. Че няма да ни наранява повече. И ще зачита мнението ни.

- Обещавам ти.

- Дай да ти видя пръстчето. Ох, на мама детенцето! Няма повече да те карам да шиеш - Чери ми говореше като на бебе. - Но пък пингвина е много хубав.