to fall in love with your enemy [ВРЕМЕННО СПРЯНА]

7

*с бангтан*

- Ю-Юнги... - въздъхна Джун виждайки бесния си най-добър приятел на вратата. Сега стана страшно.

- Ким Намджун кажи ми че това е някоя от болните ти шеги или иначе се кълна, че ще те вкарам в болница.

- ДАВАЙ ХЬОНГ. - извика Хоби спечелвайки си погледите на останалите. - Какво. Джун ме ядосва.

- Та Намджун. Я пак да се върнем на темата.

- Да Юнги. Изпратих го на мисия в мафия Ким. И преди да откачиш дишай. Писа ни. Добре е. Успял е да се внедри в мафията и е добре. Успокой се. Всичко с него ще е наред.

- ТИ АДЕКВАТЕН ЛИ СИ А? ЩЯЛО ДА БЪДЕ НАРЕД. А АКО ГО НАРАНЯТ А? Той.... преживя достатъчно Намджун.

- Държиш се като загрижено гадже.

- Не съм загрижено гадже, а загрижен брат Намджун. И ти и аз и всички в тази стая знаем през какво е преминал Мини и знаем че е крехък и реши да е агент само защото ние сме. И ако се нарани ще те удуша.

- Имайте малко доверие в него. Не е бебето за което го мислим. Силно хлапе е и ще се справи с всичко.

- Дано си прав.

И щом Джин каза това четиримата си замълчаха.

*в мафия Ким*

Чим не можеше да спи. Имаше твърде много кошмари. Накрая успя да се унесе но сама час по-късно се събуди изпотен и запъхтян заради поредния кошмар. Щом се изправи рязко и почна да се оглежда наоколо, а щом не видя Кай вече наистина не знаеше какво става. Почна да се панира но накрая щом успокой дишането си, забеляза силуета на мъж на терасата. Щом вече напълно се успокой и се увери, че това е Кай, се изправи и се наметна с одеялото излизайки при него. Луната бе толкова ярка и огряваше лицето на Кай. Бе толкова красиво.

- Хей. - тихо прошепна Чим но бе достатъчно силно за да привлече вниманието на Кай.

- Хей. - прошепна Кай и му се усмихна леко. - Защо не спиш?

- Сънувах кошмар.

- Говори ли ти се за него?

Чим се загледа в луната и поклати глава.

- За това говоря само с хьонговете си.

- Имаш братя?

- Не кръвни. Но да. Имам ги за мой братя. Обичам ги като такива и се радвам че са в живота ми. А ти?

- Имах.

Щом чу какво каза Кай, Чим веднага го погледна. В очите му се четеше толкова болка. Чим реши че думите са излишни затова се доближи и зави и Кай с одеялото облягайки главата си на рамото му. Кай се загледа с него и след секунда облегна главата си на главата на Чим като обви ръката си около тънката талия на Чим и двамата се загледаха в луната. Чим бе прав. Не бяха нужни думи. Не и сега. 

....To Be Continued....