To falling for the mobster (+18) | ✔️

Глава дванадесета

Vote / Comment 💟

Валентино

-Карлос! - казах аз, като се приближих до брат ми, който седеше в кабинета си с една от стриптизьорките, кацнала в скута му. 
Той пусна шепата на кафявата й права коса, преди да се обърне, за да ме погледне. 

-Казвай? - Той знаеше за какво съм тук. Наблюдавах как той посочи  вратата на госпожицата и тя излезе.

-Какво е станало долу?

-Някак си е намерила входа и беше слязла долу. Един от клиентите я бе заговорил а до тях седеше ѝ едно от момичетата.

-Значи тя ѝ е напълнила главата с глупости!

-Какво е казала?

-Че след като ми омръзне ще я пратя долу при другите.

-Съжалявам! Веднага след като я забелязах я махнах от там.

-Не искам да се повтаря. Не искам твоите момиче да ѝ пълнят главата с глупости. - предупредих и излязох от кабинета му.
Насочих се към стаята на Мая, но вратата бе отворена. Чух смехът ѝ идващ от първият етаж, слязох по стълбите, видях Мая а до нея стоеше едно русо високо колкото нея момиче с червени очила.

-Тино! - Чух нежното гласче на моята пчеличка.

-Здравейте момичета! - отговорих. Усмивката ѝ отиваше повече от сълзите, все още очите ѝ бяха червени.

-Тино, това е София.

-Приятно ми е София - подадах ръка а тя я пое плахо.

-И на мен.

-Може ли София да остане?

-Да, разбира се! Аз имам работа а вие се качете горе в стаята ти, ще помоля Кармина да ви донесе нещо за хапване. - Тя се надигна на пръсти и целуна бузата ми.

-Благодаря ти!

Излязох от всекидневната и тръгнах към подземието , слязох по стълбите.  Залутах се до стаята си в мазето. В стаята ме посрещна един мъж, прикован към един стол от един от моите войници. Очите му бяха затворени, но знаех, че е буден.

- Кога ще ме убиеш? Ще ти кажа, както казах на мъжете преди теб, не съм доносник.

- Ти не си доносник? - Подигравах се, приближавайки се с ръце, заровени в джобовете.  Кръв завладяваше всеки сантиметър от лицето му. Дори устната му изглеждаше пробита и подута. Той се засмя без ентусиазъм, преди да вдигне очи към моите.