Глава осма

1.5K 58 0
                                        

Мая

След прекрасния уикенд прекаран с Валентино трябваше сериозно да се захвана с университета. Станах от леглото и веднага се облякох, сресах косата си и сложих спирала за обем. Момчетата на Валентино ме чакаха на входа.

-Здравей приятелко ! - поздрави ме новата ми приятелка. Софи е много мило момиче. Същата срамежлива и притеснителна. Днес трябваше да имаме пълна програма часове. Моите бодигарди седяха пред университета ѝ наблюдаваха.
-Как си, днес?

-Много добре!

-Влюбена ли си?

-Моля?!

-Има момче! Познавам много добре тази усмивка, поглед и държание. Доста си приличаме с теб по характер.

-Явно съдбата е решила да ни събере!

-Ти си първата ми приятелка. В гимназията нямах такава.

-Защо?

-Никой не желаеше да говори с мен. Аз бях зубърчето на цялото училище. Никой не ме харесваше, а и бях тормозената от цялото училище. Последната година ме изложиха по най бруталния начин. Снимаха ме в съблекалнията, докато използвах душовете и докато се обличах. Видеото бе изпратено на цялото училище, но и други го имаха.

-Това е ужасно! Защо им се остави да направят това? Аз за щастие нямах такава проблеми. Просто те са видяли че ти си по-слаба от тях и са решили да си играят с теб.
-В прочем от къде си?

-Мантуа

-Близо ли е до тук?

-Четири часа път с кола.
-А ти от къде си?

-Тузла

-Ти си от Босна и Херцеговина!

-Да

-Много далече.

-Преместих се заради един идиот. В Босна такива като него ги бием, но му се размина.
-Ti si prelijepa djevojka.

-Какво ознавача?

-Ти си прекрасно момиче.

-Кажи още нещо. Моля те!

-Ja sam Maya iz Tuzle. Imam dvadeset godina i trenutno živim u Italiji.

-Превод?

-Аз съм Мая от Тузла. На двадесет години съм и живея в момента в Италия. - И така вместо да слушаме лекциите ние си говорихме на последните редове. Беше толкова приятно.

-Е, Мая ще се видим утре.
-Радвам се че се запознахме и че ще бъдем приятелки.

-Много се радвам че открих приятелка тук.
-Утре ще се видим. - Двете момчета седяха пред колата и ме чакаха, тръгнахме към апартамента ми. След влизането ми в сградата нещо привлече вниманието ми. Качих се по стълбите и тръгнах към моят етаж.

-Господи! Не! - вратата бе разбита. Апартамента ми бе разбит напълно. Дрехите, бижутата, обувките, учебници и всичко важни бе по земята. Момчетата веднага се качих, при гледката веднага извадиха телефоните.

Валентино

-Здравейте шефе!

-Лули

-Имам нови момичета за вас.

-Не  ги искам!

-Аз ще ги взема! - отговори Карлос.
-Какво стана с малката?

-Нищо интересно

-Валентино!

-Какво?!

-Какво стана с нея?

-Заедно сме

-А уж, Валентино Торес нямало да се влюби!
-Радвам се за теб

-Благодаря ти

-Браво шампионе! - възкликана Лули. Докато с Карлос и Лули си говорехме телефона ми извибрира в джоба.

-Ало!

-Господине, апартамента на госпожицта бе разбит.

-Моля?! Тя как е? Има ли ѝ нещо?

-Госпожицата бе на лекции през това време.

-Веднага идвам!

〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️〰️
Извинете ако има грешки в текста!
Приятно четене! 📖💗

Vote /Comment 💟

To falling for the mobster (+18) | ✔️Donde viven las historias. Descúbrelo ahora