To falling for the mobster (+18) | ✔️

Глава пета

Валентино

-Къде беше идиот такъв?! - От вратата за краката. Понякога Карлос прекаляваше с правила и командване.

-Бях на обяд. Проблем?

-Разбрах че са стреляли по теб.

-Не само по мен!

-Как така?

-Приятелката на полицайчето, което иска да ме тикне в затвора беше с мен. Снощи дойде в клуба да търси работа, но не бе за тук. Закарах я до тях, по време на пътя малко се
сдърпахме и сутринта дойде да ми се извини.

-Научи ли за нас? Кой си? С какво се занимаваш?

-Аха

-Трябва да я очистим! Тя ще предаде на приятеля си.

-Не, какво?! Как така? Няма да я убиваме!

-Тино, тя знае всичко.

-Тя нищо не е видяла! Само стана свидетел на престрелката пред клуба. Двама от нашите ще седят пред дома ѝ. Грациани знае че е имало жена с мен, ще преследва ѝ нея.

-Той ще мисли че вие сте заедно.

-Трябва да я опазим, тя няма нищо общо с нас, и не искам да бъде убита.

-Има ли вероятност да каже на Себастиян?

-Не. Май ѝ е сърдит! Снощи са видели на пътните камери че излиза от тук, но не са видели с кой. Помислил е гаджето си за
" курва" в прав текст.

-Всъщност, какво е правила тук?

-Искаше да се докаже пред него, като влезе ѝ открие нещо за мен.

-И?

-Знаеш че пробвам момичетата и тя не се справи с тази задача.

-Трябва да я привлечем към нас! Тя трябва да мине на наша страна.

-Може ли да не говорим за това сега?

-Прибери се, тази вечер аз ще поема клуба.

-Чао

Прибрах се в имението, персонала ме чакаше за да си тръгне. Колкото ѝ тези хора да имаха страх от мен, те бяха моето семейство. Единствените хора  които ме приемат като свои син са леля Кармина моята готвачка и Вито, неиният съпруг които е градинар. Тя нямаха деца, затова аз бях като техен син. Кармина ми бе остави вечеря в фурната. Заради цялата тази самота вкъщи, оставам вечер в клуба.

Мая

Днес денят не бе хубава, станах и обух пантовките си. Тръгнах към банята за да си взема горещ душ. След приятния душ облякох ново бельо и дълга розова рокля на бели точки. Накъдрих косата си и сложих сладка бяла диадема с панделка, грима ми се състоеше от спирала, коректор и безцветен гранц за устни. Обух белите си кецове, взех малката бяла чантичка и папката с документи и излязох от апартамента. На вратата ме посрещнаха двама доста големи мъже, които със сигурност бяха хора на Валентино.