Глава осемнадесета

1.2K 53 1
                                        

Мая

Минаха седмици.  Валентино идваше късно през нощта, когато вече спях, и си тръгваше твърде рано, преди дори да успея да се събудя.  Започнах да се чувствам самотна , но за щастие имаше София , Карина и Анжел които нямаха нищо против да ми правят компания.  Днес най-накрая беше денят, който чакахме.  Щяхме да отидем до мола, за да си вземем нови дрехи.  Валентино най-накрая се беше съгласил да ни пусне да излезем в света, без той и брат му да се мяркат. Просто щяхме да бъдат София, Анжела и аз. Нека не забравям, водим и шофьора, който е и нашият много мистериозен пазач.  Всички сме се съгласили той да бъде там, но той не трябва да стои до нас през цялото време. Обувах дънките и червеното худи, когато вратата ми се отвори.  София  излезе, аз й се усмихнах, преди да отида до огледалото за да се огледам отново.

-Не съм виждала Валентино от няколко дни, винаги идва късно и си тръгва рано сутрин. - казах й, докато нанасях блясък за устни върху устните си.   

-Готови ли сте? - Попита тя.  Погледът ми се смъкна, за да погледна тоалета й.  Беше облякла чисти бели дънки и розова риза.

И двете слязохме по стълбите и в секундата, в която сложих ръката си върху копчето на вратата, бях смаяна.

-Изглеждаш добре - каза Валентино дрезгаво, докато ръката му се премести надолу към дупето ми.

-Благодаря - казах аз, обръщайки се към него.  Очите ми веднага потърсиха София и Анжела  само за да открия, че ги няма никъде.

-Ела тук - каза той.  Дори нямах време да възразя, защото той ме хвана за ръката и започна да ме разхожда в някаква посока.   Той ме заведе чак до кабинета си, където отвори вратата и ме пусна вътре. Огледах мястото, обичайки начина, по който мирише.

 -Имам малко време преди да си тръгнеш, Мая. - каза той. Усещах всичко, докато ръцете му обикаляха кръста ми и лицето му се забиваше във врата ми

-Къде беше през последните няколко седмици?  - попитах, без да обръщам внимание на ръката  му  в бельото си.  Исках отговори точно толкова, колкото го исках вътре в себе си, мисля. Смучене и хапане. 

- Изглеждаш толкова добре, скъпа.  - прошепна ми той на ухото. 

-Тино, стига! Къде беше притесних се.

-Бизнес, добре? Знаеш ли, че винаги е бизнес",

-Искаш ли да поговорим за това?"  - питам го,

To falling for the mobster (+18) | ✔️Donde viven las historias. Descúbrelo ahora