To falling for the mobster (+18) | ✔️

Глава четвърта

Валентино

Какво се случи? От къде дойдоха тези сицилиански копелета?! Върнах се вътре и видях малката сладка Мая да плаче свила се на кълбо. Клекнах пред нея и вдигнах брадичката ѝ, очите ѝ бяха червени и оплашени .

-Нараниха ли те?

-Н-не

-Искаш ли да те закарам до вас?

-Д-да - вдигнах я и я хванах през кръста. Тръгнах към колата и я настаних на пасажерското място. Реших преди да я закам да минем през любимият ми ресторант - "любимият от моите ресторанти ".
-Къде отиваме?

-На обяд. Ако нямаш проблем?

-Не е нужно да бъдеш мил с мен.

-Мая, просто млъкни.

С влизането всички минаха през мен за да ме поздравят, накрая се настанихме на нашата маса. Поръчах от моето любимо ястие и погледа ми се върна на малкото все още в шок момиче.

-Как си? - попитах

-Какво беше това?

-Мои врагове, искат да ме очистят.

-Но, защо стреляха ѝ по мен?

-Защото ти беше с мен!

-Валентино

-Можеш ѝ само Тино.

-Нали не ми казваш че някакви си искат да ме убият?

-Не теб а мен, но и ти си пътник покрай мен.

-Господи! Какво ще правя?

-Слушай, няма да излизаш от апартамента. Преди да пуснеш някой в апартамента, първо се увери че няма лоши намерения. Ще оставя двама от охраната ми при теб.

-Това е прекалено!

-Не е, Мая!
-Ще ти дам номера си, ако имаш нужда да позвъниш.
-Докато не разбера кои са, няма да мърдаш от вкъщи.

-Какво ще правя със Себастиян?

-Гаджето?

-Аха

-Еми, не знам. Ще се държиш както всеки път.

-Той няма да е много доволен, ако разбере че в момента говоря с мафиота които иска да тикне в затвора.

-На теб харесва ли ти да говориш с мен? - Ии цялата станах червена като домат. Дори когато Себастиян ме бе заговорил за първи път не се бях червила толкова.

-Не си толкова лош, колкото те изкарват.

-Сериозно!

-Познаваме се от дванадесет часа и ми правиш добро впечатление.