To falling for the mobster (+18) | ✔️

Глава деветнадесета

Валентино

-Мамка му - измърморих, когато Мая изтича нагоре по стълбите в минутата, в която лекарят ни пусна.  Бяхме там с часове, докато тя обясняваше всички направления  и какво да очакваме.  През цялото време се опитвах да разбера как се чувства Мая , но тя дори не искаше да говори с мен. Влязох в кабинета на Карлос , седнах на стола точно пред бюрото му. 

-Тя е бременна, нали?"  - попита Карлос , а на лицето му се появи усмивка с извита вежда. 

-Четвърта седмица - измърморих, прокарвайки ръка през косата си. 

-Знаех го, братко. Забелязах го преди седмица след като изяде всичко в чинията си.  Не казах нищо, всичко, за което можех да мисля, беше това, как Мая трябва да се чувства в момента.

-Има ли нещо ново?

-Бившето ѝ гадже души на около. Издирва я и мисли че ти си я отвлякъл. Хората ни са го забелязали в близост до имението. Трябва да се приготвим за това.

-Къде е Валентино!? - Чух гласа на Мая преди да влезе в офиса на брат ми.
-Какво си говорих те и не ме лъжете. Чух че говорите за Себастиян. Какво за него?

-Мисли че съм те отвлякъл.

-Къде е той? Трябва да направим нещо.

-Изглежда, че си забравила, вече не се грижиш само за себе си. - казах 

-Бременна ли е? - в стаята връхлетяха Анжел и София.

-Да.

.....

Седях до големият прозорец и гледах към луната. Валентино не бе при мен, бях сама е не бях сама. Вече може би приемах че ще ставам майка. На вън беше тъмно. Валентино ме предупреди че стане ли на печено да се скрия в банята. Облеклякох си нормални дрехи и приготвих малката си чантичка. Взе телефона си и излязох от стаята.

-Мая! Нали ти казах да се криеш.

-Моле те обещай ми че няма да се нараниш. Не позволявай да те убият.

-Моля те, върни се в стаята и се заключи. Когато всичко приключи ще дойда и ще те взема. - Върнах се в стаята си.