Под повърхността

Глава 1

14 години по-късно

Джесика

Чат-чат, чат-чат, чат-чат...

Носех невероятни обувки. Високи! Скъпи! Убийствени обувки!

Обувки, превърнали се в символ за мен.

Обувки, които предизвестяваха отдалеч идването ми.

Обувки, които обожавах и за които не се свенях да хвърля цяло състояние.

„Джими Чу", „Маноло Бланик", „Луис Вюитон", „Лубутен", „Миу Миу", „Шанел", „Гучи"...

Притежавах представители на всички марки, прилежно подредени по безкрайните рафтове на гардеробната ми. Обгрижвах ги, все едно са мои рожби. Ако имаха нужда да бъдат хранени или поени, навярно щях да източа от собствената си кръв, за да ги задоволя. Ако се нуждаеха от майчина ласка, щях да изкопча от студеното си тяло поне малко топлина, докато пея приспивна песен. Те бяха моите отрочета. И все пак, като всеки вманиачен в съвършенството родител, винаги променях едно нещо по тях. Някои казваха, че да пипнеш подобна обувка е грях, други твърдяха, че съм умопомрачена. Още едно нарицателно към и без това злостната ми личност не беше проблем...

Ето защо съгрешавах! Винаги подменях пластмасовите им капачки с метални. Това не ги правеше просто по-издръжливи и трайни. Ооо, не! Правеше ги по-шумни.

Така влизането ми в стая или в цяла сграда можеше да се долови още преди да съм се показала зад ъгъла. Чаткането на метала, наподобяващо изстрели, известяваше за пристигането ми като военен марш. Предупреждаваше, че не е някой друг, а че съм точно аз.

Проклетата Джесика Донован.

Усещането бе страхотно.

Минаха години, откакто бях онзи невеж сирак, детето, гледано със съжаление. Онова загубено момиче със сърце от меки тъкани, които бяха преждевременно заменени от непробиваемите стоманени нишки. И сега, когато предизвиквах страх, смут, респект и напрежение просто защото минавах покрай някого, не смятах да го променям. За нищо на света.

Не че умишлено бях постигнала този ефект или че някога съм предприемала действия, които да ме превърнат в тази, от която всички се боят. Това бе резултат от стекли се обстоятелства, а аз просто се наслаждавах на крайния резултат. Усетът за сила е наистина пристрастяващ.