Под повърхността

Глава 6

Джесика

Събудих се с особена тежест в няколко части на тялото си. С алкохола можех да си обясня тази в главата, мускулната треска оправдаваше изтръпналите ми крайници, но другата беше загадка. Поне до секундата, в която си спомних за... Лиъм!

Лиъм, естествено! Проклетникът от миналата нощ, който ме остави висяща над ръба, изпълнена с копнеж, каращ сърцевината ми да трепери. Същият онзи, който две нощи подред навестяваше мокрите ми сънища – не говоря за тези, в които го давех – но твърдо отказваше да изпълни ролята си в леглото ми. Сега, свита между заплетените завивки, почти ръмжах, докато се чудех какво следва да направя.

В Лондон всяка сутрин под душа беше строго индивидуална. По-точно изпълнявах една от трите възможни опции в някаква смахната последователност. Имах дни, отредени за фалшивото си пеене – така давах воля на гласа си, който през деня винаги сдържах до заплашителната ниска интонация. Други дни се възползвах от модерния си накрайник на душа, перфектно служещ за онова с главното О, за да изпусна част от напрежението. Аз винаги можех да се погрижа за себе си и сама. Бях независима. И, разбира се, доста редките сутрини, в които оставях сълзите си да се смесват с изливащата се върху главата ми вода. За тях нямах обяснение. Може би бяха поредният отдушник или символ, че и аз мога да изпитвам емоции. Ала когато ги пуснех на свобода, се поздравявах за избора ми на звукоизолирано жилище. Понякога напълно губех контрол, а не можех да допусна дори и безименните ми съседи да чуят подобно нещо.

Сега обаче имах чувството, че вляза ли в банята, ще създам някаква експлозия и от трите. Без ред или последователност. А това щеше да е грозно! Разтърсвайки глава, рязко се изправих от леглото и с гневна гримаса реших да се огранича само до измиването на лицето.

Небето навън беше все още мрачно като за ранния час и първите лъчи на деня едва загатваха за предстоящия изгрев. Но аз не можех дори да мисля за него или за идеята да му се насладя.

Защото... По дяволите, Лиъм!

Ако беше някой друг, още миналата вечер щях да го пратя по дяволите. Или да го ритна в чатала заради начина, по който ме остави. Спокойно можех да му насиня красивото око така, както момчетата от улицата ме бяха учили.

Но не! Вместо това, откакто бях будна, вече трети път поглеждах часовника! За да пресметна веднага след това колко остава до срещата ни! Защото един непознат с една проклета целувка и една глупава разходка ме беше направил зависима! Беше се превърнал в слабост за мен! Стиснах очи и се постарах да се отърся от усещането, че съм застрашена от подобна лабилност.