Под повърхността

Глава 8

Джесика

Три седмици по-късно

Шумът, наподобяващ дразнещо бучене, от доста време се опитваше да пробие в странно замъгленото ми съзнание. Сякаш някой беше пуснал цял кошер пчели, упорито кръжащи около главата ми, само че болката в слепоочието ми не беше като от ужилване. Накрая се пробудих, може би от раздразнение, но щом понечих да отворя очи, се оказа дяволски трудно. Все едно върху клепачите ми бе изсипано секундно лепило или захарен сироп. Дали някое от другарчетата ми по легло не си беше направило скапана шега с мен? Нямаше да е за първи път!

Когато между миглите ми започнаха да се процеждат първите светлини, се напрегнах докрай, докато изведнъж не прогледнах. Очите ми бяха сухи и правеха картината доста размазана, ала това не попречи веднага да установя, че съм на напълно непознато място. Сърцето ми осезаемо потрепери в гърдите.

Въпреки бруталната тежест в главата, подвих леко врат и попивайки обстановката, взех да се оглеждам. Бели стени, плосък екран на нещо като телевизор, голям прозорец, пропускащ слънчеви лъчи, и краят на леглото, в което очевидно лежах. То беше бяло, също като завивките, с които бях покрита. Те пък се сливаха с дрехата върху тялото ми. Но това, което спря дъха ми, не беше върху мен, а в мен! Различни жички стърчаха от ръката ми, единият ми пръст беше захванат с някаква пластмасова щипка и всичко това водеше до камара техника над главата ми.

Мамка му! Бях в болнична стая.

И то в болница, каквато не бях виждала преди, съдейки по заобикалящия ме лукс. Попадах в такава за първи път, но и тя вещаеше само едно. Неприятности! Поредната беля, която явно съм направила. Без да поглеждам към екрана до леглото, знаех, че пулсът ми е готов да хвръкне до небесата.

Не можех да си спомня какво ми се беше случило, но съзнавах, че ако имам вина, това щеше да е краят. Този път госпожица Франклин щеше да се откаже от мен и да ме предаде на други органи, които да се справят. Гърлото ми се сви при мисълта и стиснах устни, за да не заплача. Ала изведнъж вниманието ми беше отвлечено от нещо, прикрепено към лицето ми, а щом вдигнах ръка, напипах някаква маска. Дори да беше с цел да ми помага, сега ме задушаваше и исках на всяка цена да я махна. Вече почти я бях смъкнала до врата си, когато вратата на стаята ми се отвори.