Под повърхността

Глава 2

Джесика

Още докато отключвах входната врата на родителите ми, започнах да изхлузвам обувките си. Знаех колко раздразнително действат металните ми токове на Кевин, така че щом прекрачих прага, ги захвърлих с ритник и блажено боса се отправих към кухнята и долитащите гласове.

– Тук съм!

Подвикнах не толкова за предупреждение, а защото умирах за начина, по който племенникът ми се хвърляше да ме посрещне. Сега не беше изключение.

– Лельо Джееес.

Фъфлещото възклицание, което едва наскоро се превърна в реч, ме информира, че пакостникът вече е стигнал до ъгъла, и рязко се наведох, готова да го сграбча в прегръдката си.

– Здравей, съкровище!

Щом почувствах топлото телце на най-обичното си същество, зарових лице в свивката на вратлето му и въпреки следите, които щях да оставя с червилото си, го зацелувах енергично.

– Как е моят принц днес?

Това обръщение винаги караше Кевин да хихика заради спомена от любимите му приказки и да се върти засрамено.

– Добреее.

Сладката му усмивчица, показваща по-широкия му език, допълнително сви очичките му, а аз грейнах. Толкова обичах това дете!

– А ако питам мама и баба дали днес си бил послушен, те какво ще ми кажат?

Малкият немирник се замисли за миг, но накрая решително извика:

– Да!

Очевидната лъжа му спечели още една бурна серия от целувки, преди да го вдигна на ръце и да се отправя към кухнята.

– Здравейте, семействоооо!

– Здравей, любима лельо. – Извъртайки очи, сестра ми остави купа със салата върху масата и посочи детето си с лъжицата. – Добре че дойде, защото ако Кевин и днес не те беше видял, нямаше да ни остави на мира цяла нощ. Страшен рев беше снощи.

От думите на Лейла гърлото ми се сви, но щом сепнато погледнах към племенника си, той сгуши глава върху гърдите ми. Беше се смутил от собствената си слабост. Все пак принцовете са смели герои – те не плачат, а спасяват принцеси. Целунах влажната му коса и смирено вдишах познатия аромат на дете, пот и бебешка козметика. За жалост, не знаех каква, тъй като прекарвах прекалено малко време със семейството си и то не включваше елементарна ежедневна помощ като къпането на Кевин. Затова пък се опитвах да компенсирам отсъствието си по доста по-студен, но и доста по-ефикасен начин.