Под повърхността

Глава 4

Джесика

Стоях пред входа на хотела и спокойно чаках превоза си за вечерта. Вторият ден, прекаран в океана, беше изсмукал силата ми и сега се чувствах като упоена, но все пак реших да изляза навън. Нямаше да използвам колата си, защото смятах да опитам поне няколко коктейла, а срещу определена сума получавах удобството да разполагам с личен шофьор. Той щеше да ме закара където реша и да ме вземе, щом го повикам.

Готвех се да посетя Халейуа, където като истински турист щях да направя вечерната си разходка. Всичко в това градче ме бе привлякло от пръв поглед и вече изгарях от нетърпение да се потопя в истинската култура на Хавай. Тя можеше да се намери само на такива места. Там щях да си купя обичайните сувенири, а може би и някоя закачлива евтина дреха. Навярно нямаше да я нося, но огромната ми гардеробна в Лондон щеше да я приюти като всичко останало. Ако се изкушах, можех да хапна и нещо от множеството сергии и павилиони за храна. Ала най-вече щях да изпия достатъчно количество ром като награда за самата себе си.

Планът ми беше повече от добър, но щом колата ме остави близо до плажа, реших първо да се разходя по него. Сякаш колкото и време да прекарвах до океана, все не ми стигаше. Просто исках още и още. Зодия Рак съм и някои твърдяха, че това е обяснението, само че аз не вярвах в подобна лъженаука като астрологията. По-скоро водата беше моят...

...Modus vivendi.

Единственият ми начин на живот в и без това конфликтния ми свят.

Ниските ми сандали потъваха в пясъка, така че ги събух и полюшвайки ги в ръка, бавно тръгнах по ивицата. Въпреки зимния месец денят си беше, както винаги, дълъг, но слънцето вече се снишаваше, за да даде път на луната. Тогава до слуха ми достигна типична за Хавай музика и всички останали звуци на мига заглъхнаха.

Веднага забелязах малкия тики бар* на плажа, а уникалната мелодия от нечие укулеле** като с магнит ме обърна в тази посока. Между листата на палмите ясно се виждаха светлини от горящите факли и множество блещукащи свещници по масите. Преливащите ритми от само себе си раздвижиха краката ми и скоро се отдадох на желанието да наблюдавам залеза с чаша в ръка. Пред входа отново се обух и изпънах тънката си рокля, за да не напомням някой корабокрушенец, а щом стъпих на дървения под, внимателно се огледах. Докато си харесам място в доста пълното заведение, усмихнато момиче ме доближи и след обичайното Алоха постави гирлянда цветя около врата ми. Кимнах с признателност и се насочих към една уединена масичка, но в последния момент реших да седна на бара, където повече подхождаше за сам човек. Там имаше свободен щъркел, достатъчно отделен от навалицата, който бе идеален за мен.