𝘉𝘦𝘧𝘰𝘳𝘦 𝘸𝘦 𝘮𝘦𝘵 ꨄ︎ | 𝑦𝑜𝑜𝑛𝑘𝑜𝑜𝑘

1.

Седях си съвсем спокойно в стаята, любувайки се на мечето, което Техьонг ми даде, когато бяхме на пет, малки тъпи лапенца...

Играехме си, аз се спънах на едно кубче и паднах. Тогава Техьонг ми подари мечето и ми каза всеки път щом се почувствам тъжен да си говоря с него. Правя го и до ден днешен, а вече съм на 16..

- Ех, меченце... Имах ужасен ден днес. Не разбирам защо всички ме мразят толкова.

- Никой не те мрази, Куки.

Вцепених се, щом получих отговор от мечето. Но то продължи да ми говори.

- Не се страхувай от мен... Аз съм човек, който много те обича.

- Но ти.. ти си просто играчка, аз сънувам..

- Не съм играчка, Куки. Разкажи ми какво се е случило днес.

- Аз.. Отидох на училище и едно от момчетата ме поля с млечен шейк. Нищо не им правя, но те много ме мразят... - сълзи се уформиха на лицето ми, щом си спомних ужасната случка... - Стоях по средата на класната стая, а другите ме наобиколиха и ми се смееха. Аз... нищо не им правя...

- Сигурен съм в това, мъниче. Не се тормози. Те ще си изпатят, ще видиш...

И на следващия ден телефоните на всички блокираха внезапно, освен този на Кук.

- Как ще си изпатят? Те се радват на моето нещастие.

- Ще видиш. Те ти завиждат, защото си много сладък.

- Ти дори не си ме виждал, мече си, а аз сънувам.

- Ако ти кажа обещаваш ли да не ме хвърляш? Не искам да спирам контакта си с теб.

- Добре, кажи ми.

- Аз съм едно момче, което много те харесва. В мечето има едно нещо, което ми помага да говоря с теб, да те слушам и да те виждам през очите на играчката. Не се паникьосвай... Просто обръщай мечето когато се преобличаш, защото ми причиняваш болка.

- А как се очаква да те наричам? Ще игнорирам думите ти, да си знаеш.

- Както наричаш мечето си, Кристофър. Или просто Криси. Още няма да ти се разкривам, искам да те опозная, да ми разказваш за себе си... Винаги съм тук за теб.

- Всички така казват, Криси.. Накрая ме оставят сам.

- Куки, обещавам ти... Винаги ще съм до теб...

❤❤❤

Авторката няма думи.. дано ви харесва